В здрача на вторник [bg]

— Какво?

— Казах, че ми прилича на детско празненство, както когато на Великден или на рожден ден децата се втурват да търсят скритите от родителите им шоколадови яйца.

Фрида не му обърна внимание. Тя взе трите мъниста от перваза на прозореца, сложи ги в дланта си и внимателно ги огледа.

— Имаш ли електрическо фенерче? — обърна се тя към Карлсън.

— Не.

— Мислех, че полицаите носят със себе си фенерчета.

— Да, във филмите от 50-те години. Боя се, че не нося и полицейска палка.

Тя отиде до лампиона, повдигна абажура му и приближи дланта си до електрическата крушка. Взря се напрегнато в мънистата, от което очите я заболяха.

— Нещо интересно ли видя? — попита Карлсън.

— Погледни тук. — Фрида посочи едно от мънистата.

— Малко е зацапано — забеляза Карлсън.

— Има ли в какво да ги сложим?

Карлсън измъкна от джоба си прозрачен плик за събиране на веществени находки и Фрида ги пусна в него едно по едно.

— Какво смяташ, че са? — попита тя.

— Мъниста.

— А какво се получава, когато ги свържеш едно с друго?

— Някаква гривна, предполагам.

— А ако са повече на брой?

— Може би огърлица? Но защо не приемем, че Мишел Дойс просто ги е намерила някъде?

— И е точно така — каза Фрида. — Но ги е намерила във вид на колие, което е скъсала, извадила ги е и си е украсила стаята. Мънистата са красиви. Според мен са ръчно изработени и са скъпи. Не ги е намерила просто така, на тротоара.

— И какво предлагаш?

— Мисля, че трябва да отложите опаковането на вещите. Вместо това накарай колегите си да се огледат внимателно и да открият възможно най-голям брой от тези мъниста. Може би има поне още петнайсет-двайсет. После ще трябва да ги заснемете и да покажете снимката на Ашлинг Уайът. А що се отнася за зацапаното мънисто, ще трябва да установите с какво е било замърсено.

— И все пак, не бива да отхвърляме вероятността, че са просто мъниста — каза накрая Карлсън.