Истинската история за носа на Пинокио [bg]

— А ти самият не си казвал нищо на Ериксон, нали? Относно това колко струва, имам предвид.

— Най-малката възможна цена по съвсем понятни причини — отвърна Йегура. — Предложих му да погледна и кутията, и всички останали неща, за да мога да направя груба оценка. Тъй като хранех известна надежда да поема продажбата, казах, че имам известни съмнения относно оценката, която Фон Комер е направил. Казах му, че кутията може евентуално да струва значително повече от това, но трябваше да я видя, преди да мога да се произнеса по въпроса.

— И как реагира той?

— Определено прояви интерес, тъй като току-що му бях разказал колко струва картината на Верешчагин.

— Но не си казвал нищо за никакви двеста милиона, нали?

— Не, разбира се, че не — отвърна Йегура натъртено. — В известна степен ми е обидно, че ми задаваш този въпрос.

— Което пък мен ме води, естествено, към следващия въпрос — продължава Бекстрьом. — Спомена нещо за някакъв твой стар познат, който ти е дал сведения за онази картина с дебелия монах. Че щяла да се продава на търг, значи.

— В такъв случай си ме разбрал погрешно — каза Йегура. — Че „Сотбис“ щяха да я продават на своя търг, това вече го знаех. Прекарвам без съмнение половината си време за наблюдаване на тръжния пазар. Не, казах, че той ми позвъни и изрази интерес към картината. И това стана няколко дни, след като я бях видял в техния каталог. За картината на Верешчагин, естествено, знаех от по-рано и си спомням, че се стъписах, когато тя изведнъж се появи след толкова години. Но това, както казах, беше преди моят познат да се обади.

— Той възложи ли ти като задача да му я купиш?

— Не — отвърна Йегура. — Но аз разбрах, че той се интересуваше от нея.

— А той имаше ли някаква представа за стойността ѝ?

— Горе-долу — каза Йегура. — Нали началната цена се посочва в каталога. Е, тя беше продадена за повече от два пъти началната цена, но аз си спомням, че му споменах, че може да се окаже значително по-скъпо от така обявеното.

— Поръчка обаче да я купуваш, не си получавал, така ли?

— Не — отвърна Йегура. — Един въпрос от любопитство. Защо питаш?

— Честно казано, и аз не знам. Просто ми се струва интересно съвпадение — излъга Бекстрьом. — Не можеш ли да ми кажеш как му е името? На този твой познат, имам предвид.

— Няма как — отвърна Йегура. — Ако човек иска да оцелее в моя бранш, трябва отрано да се научи, че за такива неща не се говори. Тези, които не са се научили, обикновено умират от глад.

— Добре де, можеш да мислиш по въпроса — каза Бекстрьом. — Бездруго, не е толкова важно.

— Имаше още един въпрос — припомни му Йегура.

— Точно така — потвърди Бекстрьом. — Това, което се питам, е каква точно е роднинската връзка между нашия крал и принц Вилхелм?