Мемоарите на една гейша
- Автор: Голдън Артър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Барова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мемоарите на една гейша». Краткое содержание книги:
Продадена на девет години, красивата сивоока дъщеря на беден рибар става една от най-търсените гейши в квартала на удоволствията Гион. Тя получава изумително висока цена при наддаването за нейната девственост и години наред забавлява богатите и известните в чайните на Киото, докато накрая съдбата я отвежда в Ню Йорк. Четирийсет години по-късно, когато всички мъже в нейния живот са си отишли, прочутата Саюри повдига завесата пред един тайнствен, изчезващ свят.
Едва сложих крак на първото стъпало, и чух горе да се отваря плъзгаща се врата. Миг след това Пити се спусна надолу като вода, плиснала се от кофа — краката й едва докосваха стъпалата и някъде по средата на стълбата си удари пръста в парапета. Сигурно много я заболя, защото извика, а вече долу, го стисна и през сълзи попита:
— Къде е Хацумомо? Трябва да я намеря!
— Струва ми се, че доста лошо се удари — рече Леля. — Сега иди и намери Хацумомо, че да те заболи още по-силно.
Пити изглеждаше ужасно разстроена, и то не само заради пръста, но когато я попитах какво й е, не отговори, а се устреми към вестибюла и изчезна.
Заварих Майка седнала на масата. Започна да си пълни лулата, но скоро размисли и я остави. Най-отгоре на шкафа със счетоводните книги имаше красив европейски часовник в стъклена кутия и тя току го поглеждаше, но минаха няколко дълги минути, без да ми каже нищо. Накрая се обадих:
— Извинявам се, че ви безпокоя, госпожо, но ми предадоха, че искате да ме видите.
— Докторът закъснява — промърмори тя. — Ще го изчакаме.
Помислих, че говори за доктор Рак, който идва да обсъди подробностите около моето мидзуаге. Не го бях очаквала и усетих как стомахът ми започва да се свива от тревога. Майка си убиваше времето, като галеше Таку. Но тези ласки много скоро омръзнаха на кучето и то започна да ръмжи тихичко.
По едно време чух прислугата да посреща някого във вестибюла и Майка слезе долу. А когато след няколко минути се върна, изобщо не водеше доктор Рак, а много по-млад мъж с гладка сребриста коса и кожена чанта в ръка.
— Това е момичето — каза му Майка.
Поклоних се на младия лекар, който също ми се поклони в отговор и се обърна към Майка.
— Госпожо, къде ще…
Тя му каза, че тази стая е съвсем подходяща. По начина, по който затвори вратата, разбрах, че ще се случи нещо неприятно. Тя започна да ми развързва обито, а после го сгъна на масата. Сетне ми смъкна кимоното и го закачи на стойка в ъгъла. Стоях неподвижно в жълтото си долно кимоно, но след миг Майка започна да развързва и неговия пояс. Не можах да се сдържа да не я спра с ръце, но и тя като барона преди време ги отблъсна. После дръпна и ми свали кошимакито — пак досущ като в Хаконе. Всичко това никак не ми харесваше, но вместо да разтвори дрехата ми, както направи баронът, тя я уви около мен и каза да легна на рогозките.
Докторът коленичи и след като се извини, нави нагоре кимоното и разголи бедрата ми. Мамеха ми беше казала някои неща за мидзуагето, но по всичко личеше, че ми предстоеше да науча повече. Дали наддаването беше приключило и този млад лекар бе победителят? Какво ли бе станало с Нобу и доктор Рак? Дори ми мина през ума, че Майка нарочно саботира плановете на Мамеха. Младият лекар разтвори краката ми и бръкна между тях с ръка, която, забелязах, беше гладка и деликатна като на председателя. Почувствах се толкова унизена и разголена, че трябваше да си закрия лицето. Исках да сключа крака, но се боях, че всичко, което би затруднило задачата му, само щеше да удължи мъките ми. Затова лежах, стиснала силно очи, и се стараех да не дишам. Чувствах се навярно като малкия Таку, когато веднъж глътна игла и Леля държеше челюстите му отворени, а Майка бръкна с пръсти в гърлото му. По едно време ми се стори, че и двете ръце на доктора са между краката ми, но той най-сетне ги извади и оправи дрехата ми. Когато отворих очи, той се бършеше в кърпа.
— Момичето е девствено — каза.
— О, това е добра новина! — отвърна Майка. — А ще има ли много кръв?
— Не би трябвало изобщо да има кръв. Аз я прегледах само визуално.
— Не, искам да кажа по време на мидзуагето.
— Не мога да кажа. Както обикновено може би.
Когато лекарят си отиде, Майка ми помогна да се облека и ми нареди да седна на масата. После без всякакво предупреждение сграбчи мекото на ухото ми и го дръпна толкова силно, че извиках. Но тя не ме пусна, а доближила глава до моята, заговори:
— Ти си много скъпа стока, момиченце. Аз те подцених. Щастлива съм, че нищо не се е случило. Но можеш да си сигурна, че занапред ще те държа под око много по-строго. Всеки мъж ще трябва да заплати твърде скъпо за това, което иска от теб. Слушаш ли какво говоря?
— Да, госпожо. — Щях, естествено, да отговоря положително на всичко, като се има предвид колко силно ме стискаше.
— Ако дадеш някому безплатно онова, за което той трябва да плати, ще означава, че мамиш тази окия. Дължиш пари и аз ще си ги прибера от теб. Това не са празни приказки! — И Майка произведе със свободната си ръка ужасен, наподобяващ шляпване шум — потърка пръсти о дланта си. — Мъжете ще плащат за това — продължи тя. — Но те ще плащат също така и само за да поразговарят с теб. Ако те хвана да се измъкваш скришом на среща с мъж, дори за да размениш няколко думи… — И завърши мисълта си, като преди да пусне ухото ми, го дръпна още веднъж.