Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Искам да говоря с нея — каза Кварт.
— Разбира се, отче — каза Навахо с разбираща усмивка. — Но нямате нищо против, преди да тръгнете, да ми кажете накратко откъде познавахте жертвата. За да не смесим показанията. — Той погледна Кварт над очилата си.
— Както искате. Но първо трябва да говорите с енорийския свещеник.
Полицаят го погледна за миг, без да отговаря. После кимна и каза:
— Да, така мисля и аз. Проблемът е, че тази сутрин никой не може да открие дон Приамо. Странно, не мислите ли?
— Бяхте ли в жилището му?
Навахо изглеждаше разочарован, сякаш беше очаквал нещо повече от Кварт.
— От това, което чух — каза той, — той е изчезнал от лицето на земята. Може би с колесницата на пророк Илия.
Кварт разказа на заместник-началника за срещите си с Онорато Бонафе във фоайето на хотела. Разказът му беше прекъсван на два пъти от клетъчния телефон на Навахо. И двата пъти той се извини, докато го вадеше от кожената си чанта. Първото обаждане беше съобщение, че все още няма и следа от отец Феро. Свещеникът прекарал както обикновено вечерта — в гълъбарника на Каса дел Постиго, което Кварт можа да потвърди, като съобщи часа, в който го е напуснал — и после изчезнал безследно. Чистачката му казала, че в леглото му не бил спал никой. Отец Лобато заминал за новата си енория късно предишния ден, с автобус. Пътуването било дълго, с няколко възможни смени. Полицията и цивилните агенти опитваха да го открият.
— Заподозрени ли са свещениците? — попита Кварт. Навахо прибра телефона след второто обаждане и каза, че докато не се установи причината за смъртта, никой не е заподозрян. Или иначе казано, всички са заподозрени — той погледна извинително над очилата си, — макар че имал основание да подозира някои повече от другите.
— За каква случайност говорим този път? — попита Кварт.
Навахо почеса носа си.
— Между нас да си остане, отче — каза той, — бих казал, че този път някой е помогнал на църквата.
Кварт не беше изненадан. Не беше експерт по труповете, макар че беше виждал няколко, но един поглед върху Бонафе му беше достатъчен.
— Убит ли е? — попита той, като се надяваше да узнае нещо повече.
— Колегата ви, енорийският свещеник, е подходящ кандидат — каза Навахо.
— Заради изчезването му?
— Разбира се. Освен ако съдебният лекар не каже нещо друго.
Навахо се извини, повикан от един полицай. Кварт се отправи към стъпалата на олтара, където все още седеше Грис Марсала.
— Как сте? — попита той.
Тя беше обгърнала с ръце краката си, подпряла брадичка на коленете.
— Малко уплашена — отговори му с по-силен от обикновено американски акцент. — Но съм добре.
— Притесни ли ви много полицията?
Монахинята се замисли за миг.
— Не — каза тя. — Бяха много учтиви.
В църквата, пълна с полиция, тя изглеждаше още по-сама и уязвима от обикновено.
— Издирват отец Феро — каза Кварт, като седна до нея. После добави, за да не прозвучи много заплашително: — И отец Лобато.
Тя дълбоко се замисли, като от време на време примигваше, сякаш не можеше да повярва. После въздъхна и кимна.
— Възможно е — каза най-накрая — Оскар да се е отбил при родителите си, които живеят в малко селце край Малага, преди да продължи за Алмерия. Може би затова не са го намерили още.
И двамата бяха заслепени от светкавица на фотоапарат. Един от полицаите снимаше нещо на пода под тях. Кварт разкопча сакото си и се наведе напред.
— Ами дон Приамо? — попита той.
Тя очакваше въпроса. Без съмнение я бяха питали и преди това.
— Не знам. Дойдох тази сутрин, както обикновено в девет. Намерих църквата заключена. Един от тях винаги я отваряше в седем и половина заради литургията в осем. Днес никой не е отслужил литургия.
— Казаха ми, че вие сте открила тялото.
— Да. Отначало отидох в жилището им, но там нямаше никой. Затова минах през вратата на ризницата, като използвах собствения си ключ. — Тя сви рамене объркано. — Отначало не забелязах нищо. Отидох до скелето при прозореца. Запалих светлините, приготвих си нещата. Но това ми се стори много странно и се обадих на Макарена, за да я питам дали дон Приамо е бил в Гълъбарника снощи. По пътя към ризницата видях онзи мъж в изповедалнята.
— Познавахте ли го?
Изразът на сините й очи стана студен.
— Да — каза тя. — Един ден стоях отвън с Оскар и той — журналистът — дойде да ни задава въпроси за дон Приамо и работата по църквата. Оскар го прати по дяволите.
Кварт погледна маратонките й, бледите й глезени, белега иа китката. Тя все още прегръщаше краката си. Той имаше да прави много неща — още не беше успял да се свърже с Рим, — но не можеше да я остави така. Направи знак на Навахо, който проверяваше хората си.