Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
Лекарят отново почеса голата си глава.
— Съмнявам се, мадам. При толкова висока температура можем само да слагаме пиявици и да се молим. — Той замени издутите животинки с нови.
— Мястото ти не е тук — обърна се Хю към Гуинивър. — Нали не искаш ти и момичетата да се заразите?
— Това важи и за теб — отговори спокойно тя. — Искам да се грижа за него, Тили също. Тя има богат опит с различни болести и познава най-добрите билки.
Хю поклати глава.
— Не, не искам никой освен мен да се доближава до него.
— Но защо? — попита разтревожено тя. — Защо не ми позволяваш да приложа познанията си?
Хю отново поклати глава, но не каза нищо. Наведе се към Робин и повдигна клепачите му. Бялото на очите беше оцветено в жълто.
Гуинивър го погледна пронизващо, обърна се и излезе навън. Момичетата я чакаха в коридора.
— Какво става с Робин, мамо? — попита с треперещ глас Пен и посегна към ръката й.
— Още ли страда от пиянството си? — допълни Пипа от другата страна.
— Не, деца, Робин има треска. Лекарят му е сложил пиявици.
— Можем ли да го видим? — настоя Пипа.
— Не. Не знам какво му е, но можете да се заразите.
— Ще си вземем шишенцата с амоняк — не се предаде малката. — Нали те предпазват от треска?
— Не винаги. Хайде, вървете да си учите уроците. Надявам се, че по-късно ще ви разрешат да го посетите, разбира се, ако се чувства по-добре.
Момичетата се запътиха към стаята си, а Гуинивър слезе в залата. Разбираше, че Хю е много изплашен за детето си — но в никакъв случай не можеше да разбере защо той бе отклонил предложението й да се грижи за момчето.
Хю изпрати лекаря до портата, върна се в залата и застана до огъня. Гуинивър остави гергефа си настрана и облегна глава на високото облегало на стола, за да го наблюдава по-добре. Вдигнал единия си крак на перваза, мъжът й се взираше с празен поглед в пламъците.
— Според мен пиявиците бяха излишни — заговори тихо тя. — Обикновено пациентът отслабва още повече от загубата на кръв.
— Ти не си лекар — отговори рязко той. — Може да си много добра в правото и да умееш да водиш домакинството — но не можеш да твърдиш, че си и лекарка. Или се лъжа?
Гуинивър се опита да пренебрегна злобата в думите му и поклати глава.
— Не, не твърдя, че съм лекарка. Но като жена и майка имам опит в грижата за болни.
— Опит да, но с какъв успех? — Погледът му я прониза. — Колко от мъжете си успя да опазиш живи, Гуинивър?
Тя затвори за миг очи.
— Разбирам, че си загрижен за Робин, но това не ти дава право да ме нападаш по този начин.
Той вдигна рамене.
— Само зададох въпрос. И ми се струва напълно логичен. Сигурно си се грижила за съпрузите си, преди накрая да станат жертва на всякакви злополуки.
Нима това подозрение помежду им щеше да трае вечно? Тя кимна примирено и се изправи.
— Отивам да обсъдя някои домакински въпроси с мастър Кроудър.
Хю я проследи с мрачен поглед. Високо вдигната глава, изправен гръб, грациозни движения. Не искаше да й говори по този начин, но думите сами излязоха от устата му. Страхът и недоверието се бяха настанили като червеи в главата му и гризяха упорито доводите на разума. Той изруга полугласно и се запъти към стълбата.
Когато зави по коридора към стаята на Робин, пред него се изпречи със загрижено лице новият слуга на име Тайлър.
— Какво търсиш тук? — попита раздразнено господарят на дома. Кухненските прислужници нямаха работа в частните покои на семейството.
— Мастър Кроудър ми нареди да напълня лампите — отговори мъжът. Погледът му беше сведен, цялото му поведение беше на покорен слуга. Той вдигна кожения мях с масло, който държеше в десницата си. — Затова влизам наред в спатиите, сър.
Хю се намръщи недоумяващо.
— Доколкото си спомням, не мастър Кроудър, а мастър Милтън отговаря за помещенията извън кухнята.
— Да, но мастър Кроудър управлява складовете, сър — отговори тихо мъжът, без да вдига глава. — Той трябва да знае по колко масло се гори на ден.
— Аха! — Хю беше принуден да признае, че обяснението звучеше разумно. Въпреки това не му харесваше на горния етаж да се мотаят непознати слуги. Реши лично да обсъди този въпрос с Кроудър, отпрати Тайлър с кратко кимване и побърза да влезе при Робин.
Вероятно прясно напълнената с масло лампа гореше с намален пламък. Обляно от меката й светлина, момчето лежеше неподвижно. Гуинивър се бе оказала права. Предписаното от лекаря лечение не бе донесло резултати, само го беше отслабило още повече.
Хю удари с юмрук дланта на другата си ръка и се опита да се пребори със страха си. Имаше сигурното усещане, че пламъчето на живота на сина му догаряше пред очите му. Робин се закашля тихо, клепачите му трепнаха, той отвори очи и се вгледа с невиждащ поглед в баща си. Устните му бяха сухи и напукани, кожата сгърчена.