Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
Тази нова преграда обаче беше дошла от нищото. Преди празненството на Кромуел помежду им цареше непомрачавана от нищо хармония. Защо сега той се държеше настрана и налагаше тази дистанция помежду им? Защо се затваряше пред нея?
Незнайно по каква причина тя изпитваше толкова голям страх, че не смееше да го попита.
25.
Малко преди разсъмване нощта беше най-студена. Уили Малфой трепереше с цялото си тяло и непрекъснато се увиваше в наметката си като охлюв, който търси убежище в черупката си. Проклинаше Джак Стедмън, който му беше наложил това наказание. Той сигурно отдавна беше в топлото си легло и се самовъзхваляваше, че бе намерил най-добрия начин да накаже провинилия се Уили — а той нямаше никаква вина, тъй като си беше намерил заместник. Само дето бе пропуснал да уведоми Стедман за замяната.
Потропвайки с крака, той напъха ръцете си в кожени ръкавици още по-дълбоко в джобовете. Дъхът му излизаше на бели облачета в сивия мрак. Вече беше склонен да мисли, че е заслужил наказанието си. Хю дьо Босер, господарят на Джак, не беше от хората, които можеха лесно да бъдат измамени. Той беше военен и предявяваше към подчинените си високи изисквания за послушание и чувство за дълг. А пък лейтенантът му Джак се стремеше да подражава на господаря си и изпълняваше задълженията си с усърдие, което според Уили беше прекалено.
Скърцането на портата го изтръгна от тези мисли. За да остане невидим, той се скри в една ниша в стената. Портата се отвори и на улицата излезе едър, набит мъж. Той се обърна и каза нещо на пазача, при което скръсти ръце пред гърдите си.
Уил го наблюдаваше напрегнато. Когато великанът се обърна, съгледвачът забеляза подрязана брадичка и месесто лице. Палтото му беше яркожълто. Уил беше получил нареждане да следи пъстро облечен мъж. Дебелак с шкембе и брада!
Мъжът се запъти с големи крачки към реката и Уил Малфой го последва на сигурно разстояние. На брега дебелият се качи в очакващата го лодка и се настани на кърмата край пълния с въглени мангал. Лицето му издаваше, че е дълбоко угрижен.
Също като мен, каза си развеселено Уил, сложи два пръста в устата си и даде уговорения сигнал на своята лодка, която чакаше между останалите на кея. Той скочи пъргаво вътре и нареди на двамата гребци да следват първата лодка. Щом се раздвижи, увереността му се възвърна. Нощната му стража се увенчаваше с резултати, а лорд Хю беше много щедър в заплащането на добрите услуги — но и винаги наказваше строго грешките.
На следващата сутрин Робин беше още по-зле. Хю стоеше до лекаря край постелята на сина си и с мъка скриваше ужаса си при вида на момчето, което беше в безсъзнание. Дишането му беше слабо, на къси тласъци, кашляше почти непрекъснато, очите му бяха полузатворени, кожата гореща и суха.
Денят беше мрачен, затова в стаята горяха няколко свещи и лампи, докато лекарят вършеше работата си. Робин изобщо не се възпротиви, когато поставиха пиявици по раменете и слабините му.
— Много упорита треска, милорд — промърмори лекарят и извади пресни пиявици от бутилката си, с които замени вече напоилите се с кръв. Дребен, пълен мъж с дълга брада и лош дъх. Дрехите му бяха стари и занемарени, ботушите напукани на няколко места. Медицината не беше доходна професия, освен ако лекарят не беше сполетян от късмета да служи в дома на голям господар.
— Виждам — изфуча Хю, изпитвайки мъчително гадене при вида на тлъстите пиявици по тялото на Робин. — Какво друго можете да сторите за него?
— Ами… мога да му дам една отвара, която вероятно ще помогне — заекна лекарят и посегна към торбата си. — Но ако е лошата треска, сър, или, бог да пази, чумата…
— По дяволите, та той изобщо не се поти! — прекъсна го гневно Хю. — А много по-добре щеше да бъде, ако се беше изпотил! А за чума не сме чували отдавна. Това е невъзможно. През последната седмица момчето почти не е излизало от къщата!
— Значи всички членове на домакинството ви се чувстват добре? — Лекарят се почеса по главата и се намръщи още повече.
— Доколкото знам, да.
— Какво му давате? — прозвуча тихият глас на Гуинивър откъм вратата. Загрижена почти колкото Хю, тя пристъпи до леглото и зададе още един въпрос: — Не мислите ли, че исоп и ехинацея ще помогнат да свалим температурата?