Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Какво правиш тук?
Гуинивър се обърна стреснато, вдигнала ръка към гърлото си. Не бе чула стъпките на Хю и внезапният въпрос, който отекна в спящата къща, я уплаши до смърт. Той стоеше на прага с грозно смръщено чело.
— Преди да си легна, винаги отивам да видя как са децата — пошепна тя. Робин отново се закашля, измърмори нещо неразбрано и вдигна ръце над главата си.
Хю се приближи към леглото и попипа зачервената буза на момчето.
— Горещ е.
— Да, има температура — отговори шепнешком тя. — Мога да му приготвя чай от исоп и ехинацея, за да сваля температурата.
— Не! — изсъска Хю, но веднага понижи тон. — Сънят е най-доброто лекарство. Да го оставим на мира. — Той хвана ръката й и я бутна към вратата.
— Угаси светлината — помоли го Гуинивър. — Не знам кой я е забравил, но сигурно му пречи.
Хю духна свещта и помещението потъна в мрак. Двамата излязоха в коридора и вратата тихо са затвори зад тях.
— Върна ли се Джак?
Той поклати глава и се запъти към стълбата.
— Не ме чакай.
— Добре. — Тя тръгна по коридора към общата им спалня. Хю спря и я изчака да влезе, след което се върна в стаята на Робин. Загледан в трескаво мятащото се тяло на сина си, той хапеше нервно устни. Робин беше здраво и силно момче и много отдавна не бе боледувал. Какво се беше случило? През последните дни не бяха ходили никъде, където имаше треска. В действителност момчето прекарваше много повече време вкъщи отпреди.
Повече време вкъщи… повече време… О, глупости, не биваше да мисли такива неща! Ала не можеше да се отърве от подозренията си.
— Значи не ти позволи да го предизвикаш? — Лорд-пазителят на печата, който се бе настанил удобно в резбования си стол пред огъня, нервно потропваше с пръсти по облегалката и почукваше с върха на обувката си по каменния под.
— Не, милорд! Стигнах дотам, че извадих меча си пръв, но той не ме последва. — Застанал почтително до вратата, дебелият мъж в жакет на жълти и зелени райета смутено пристъпваше от крак на крак.
— Босер е студен като лед — промърмори Кромуел. — Но все пак вярвах, че не понася да го дразнят. — Той се обърна към наемника си и мъжът усети как стомахът му се преобърна от студената заплаха в погледа на малките сиви очи.
— Явно съм заобиколен от некадърници — изрева изведнъж Кромуел. — Отишъл си при лорд Хю в тази смешна одежда, с която приличаш на огромен търтей! Не помисли ли, че ще тръгне да те търси? Не се ли сети, че веднага ще те познае? — Той отпи глътка вино и огледа мъжа с безкрайно презрение. — По-добре е да не те намери — промърмори той след известно време. Предупреждението в гласа му окончателно извади човека от равновесие. — Ако те видя набучен на меча му, няма да пролея и сълза за теб — но за съжаление не вярвам, че ще съумееш да мълчиш.
— Нищо няма да му кажа, милорд. Даже да ме подложат на мъчения — изплака великанът.
— Искам утре на разсъмване да напуснеш страната. Един от корабите ми потегля с отлива от Гринич към Франция. Искам да си на борда. И свали тези смешни дрехи, преди да излезеш от къщата!
Мъжът се поклони толкова ниско, че челото му докосна пода, и избяга от застрашителната близост, макар че Кромуел вече му бе обърнал гръб и се взираше в огъня.
По всичко изглеждаше, че единствената му надежда оставаше най-верният му човек — Тайлър. Кромуел обичаше да организира атаките си от много страни. Ако един опит се провалеше, другите можеха да успеят. Засега имаше два провалени опита. Трябваше да изчака, за да види дали Тайлър ще се справи, а после да кове нови планове.
Трябваше да помисли и за момичетата. Той протегна дългите си крака към камината и поглади пълната си брадичка. След смъртта на лорд Хю и сина му и след екзекутирането на майката завещанието щеше да бъде обявено за нищожно и цялото имущество на лейди Малори щеше да бъде конфискувано. Той щеше да прояви великодушие към милите сирачета и да ги снабди с добра зестра, за да ги омъжи за хора, които можеха да му бъдат полезни. Вероятно някои от притежанията на майката можеха да се трансформират в зестра. Аристократичният произход на момичетата беше достатъчна гаранция, че щяха да се явят ухажори от най-благородна кръв — мъже, които искаха да направят кариера и да си осигурят благоволението на пазителя на печата.
Много добър план, наистина много добър! Докато Томас Кромуел се ползваше с благосклонността на краля.
Лорд-пазителят на печата се надигна с пъшкане от стола си. Ако детето, което щеше да роди Джейн, се окажеше момиче, кой знае как щеше да реагира Хенри.