Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
— Той е негодник, който ще ни създаде главоболия; някой ден ще трябва най-после да си уредим сметките с него.
— Лесно бихте могли да го преместите на работа в някоя лодка, сър; така екипажът на кораба ще бъде по-спокоен.
— Добре, добре, да не говорим повече за него — прекъсна го Корсарят малко нетърпеливо, сякаш не искаше другарят му толкова скоро, в началото на службата си, да вникне твърде дълбоко в политиката на неговото управление. — Аз ще се заема с него. Ако се не лъжа, ти приятелю, днес се престара и твърде много се самоизтъкваше като водач в бунта.
— Надявам се, ваша милост помни, че на екипажа бе заповядано да започне лудории; пък и няма голяма вреда от това, че измихме пудрата от лицата на няколко морски пехотинци.
— Да, но ти продължи дори след като командирът ти реши да се намеси. Внимавай в бъдеще да не играеш твърде естествено и да не те аплодират също така естествено.
Морякът обеща да бъде предпазлив и да се поправи, а после бе освободен с награда в злато и със заръка да се прибере незабелязано.
Щом разговорът свърши, Корсарят и Уайлдър продължиха разходката си, след като първият се увери, че наблизо няма подслушвач, който да узнае за тайната му връзка с шпионина. Отново настъпи продължително, вглъбено мълчание.
— На такъв кораб — проговори Корсарят — са нужни и добри уши, и смело сърце. Не бива да се позволява на негодниците в кубрика да вкусят от плодовете на знанието, иначе ние в каютите ще загинем.
— С опасен занаят сме се заловили — забеляза събеседникът му, неволно издавайки скритите си мисли.
Корсарят премина няколко пъти напред-назад по палубата, преди да отвърне. Когато заговори, гласът му беше толкова мек и тих, че думите му звучаха повече като съвети на грижлив приятел, отколкото като език на човек, който дълго е общувал с такава груба й разюздана пасмина, каквато командуваше.
— Вие сте още на прага на живота, мистър Уайлдър — рече той, — и имате време да изберете пътя, по който ще вървите. Досега не сте били съучастник в нарушение на това, което обществото нарича свои закони, и все още не е късно да заявите, че никога няма да участвувате в подобно деяние. Може да съм бил егоист в желанието си да ви привлека на своя страна, но изпитайте ме и ще се убедите, че макар и често да проявявам себичност, тя не може да вземе, а и не взема дълго връх над разума ми. Кажете само една дума и сте свободен; така ще бъде заличена дори съществуващата малка улика, че сте били член на екипажа ми. Сушата не е далеч — ей там, зад оная ивица гаснеща светлина; и преди да е залязло слънцето утре, вие можете да сте на брега.
— А защо не двамата? Ако този непорядъчен живот не подхожда на мен, той не подхожда и на вас. Ако можех да се надявам…
— Какво искате да кажете? — запита спокойно Корсарят, след като почака, за да се увери, че събеседникът му не се решава да продължи. — Говорете свободно, думите ви ще бъдат чути от приятел.
— Тогава ще разкрия душата си като пред приятел. Вие казвате, че сушата е тук, на запад. Ние с вас, израсли в морето хора, лесно бихме могли да спуснем тази лодка във водата и като се възползваме от тъмнината, дълго преди отсъствието ни да бъде открито, да изчезнем от очите на всеки, който би тръгнал да ни търси.
— А накъде ще насочите лодката?
— Към бреговете на Америка, където на хиляди тайни места ще можем да намерим подслон и спокойствие.
— Мислите ли, че човек, който толкова време е живял като принц сред свитата си, би станал просяк в чужда страна?
— Но вие имате злато. Нима не сме господари тук? Кой би посмял дори да следи какво правим, ако решим сами да се откажем от властта, с която сме облечени? Всичко може да свърши преди още да постъпи нощната вахта.
— Сами! Искате да тръгнем сами?
— Не, не съвсем, мисля, че ще бъде нечестно като мъже да оставим жените в жестоката власт на тия, от които ще избягаме.
— А ще бъде ли честно като мъже да изоставим тия, които разчитат на нашата преданост? Мистър Уайлдър, ще бъде подло, ако приема вашето предложение! Макар че отдавна съм престъпник в очите на света, аз никога не бих изменил на честната си дума! Може да дойде час, когато хората, за които този кораб беше цял свят, ще се разделят; но раздялата трябва да стане открито, доброволно и както подобава на мъже. Знаете ли какво ме привлече в населено от хора място, когато за пръв път се срещнахме в град Бостън?
— Не — отговори Уайлдър с тон на дълбоко разочарование, защото надеждата бе накарала сърцето му да забие по-бързо.
— Ще чуете. Един от непоколебимите ми съратници бе попаднал в ръцете на пазителите на закона. Налагаше се да го спася. Аз не обичах твърде този човек, но той беше по своему честен. Не можех да изоставя жертвата… а и никой друг освен мен не беше в състояние да му помогне да избяга. Със злато и хитрост успях; този човек сега е тук и славослови пред екипажа командира си. Нима мога да пожертвувам доброто си име, спечелено с такъв риск?