В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Когато някой вътре въстава против следването на висшия път, смятайте, че това не сте вие, а вашият вечен враг — астралът, който с това иска да наложи своето желание, вместо вашето. Той иска винаги това, което завлича надолу. Да, той, именно, е против ритмичното обръщение към Владиката, както и против мислите за Учителя. Той, той, той винаги и неизменно е против всичко, което възвишава духа и го откъсва от обятията на малкото „аз“. И е за всичко неизживяно и влачещо в бездната, той, древният враг — астралът. Затова той трябва да бъде отстранен непременно като ненужен придатък, изиграл своята роля и станал излишен. (1.106)

Владиката е неизменяем и е винаги с вас, но състоянията на тялото и ума са изменчиви, особено движенията на астрала. Всички проводници се подложени на постоянни изменения и да се опирате на тях или да обосновавате своето отношение към Йерархията със зависимостта от тяхното състояние ще бъде голяма грешка. Непреходното в човека и същността на Учителя на Светлината са свързани здраво, независимо от измененията, ставащи в проводниците. Но тези движения са толкова осезаеми и дотолкова изпълват съзнанието, че помрачават проявите на Светлината и заглушават песента на духа. Единствената опора на Земята и в света е Йерархията на Светлината и Владиката, който е Камъкът в Основата на живота. Не трябва да се допуска илюзиите на Майя да отделят съзнанието от основата на живота и да я заменят със себе си. Всичко ставащо в проводниците е временно и преходно, колкото ярко и убедително да изглежда и е обречено поради ограничения кръг на своите прояви. Да вземем която и да е емоция от астрален порядък и ще се убедим, че продължителността й е пределна поради бързото изчерпване на енергията, която я подхранва и тя става неспособна да подържа по-нататъшната реакция на нервите, които престават да звучат на дразнението. Известно е, че и най-ярката проява на астралната любов затихва и угасва с течение на времето и се замества с пълно равнодушие. Така е и при другите емоции, които задължително трябва да се редуват със своята противоположност, за да се разпалят отново. Всеки може да си припомни колко много са били различните състояния на обвивките му, които са завладявали съзнанието за известно време, след което са отминавали безследно и са били забравени от съзнанието. Да, всичко тече, всичко се изменя непрекъснато, но Владиката остава неизменен и само на Него, на Камъка, образуващ главата на ъгъла, може да се строи дълговечно и да се намира опора във всичко. Разбира се, вътре остават следи от всички преживявания, но сегашното съзнание е изключило споменът за тях и живее вече под въздействието на нови впечатления, изцяло потопено в тях, без да има в предвид, че всичко това са миражите на Майя. (1.163)