Първият крал на Шанара

Тя поклати глава.

— Нямаше нужда. Каквато и близост да бе имало между нас, докато растяхме, тя изчезна после. Мисълта за тях сега само ме натъжава.

— Имала си трудно детство. Сигурно сега го осъзнаваш по-добре, отколкото тогава?

Тя му отвърна с крехка, хладна усмивка.

— Вече разбирам много неща, които са били крити от мен като дете. Но остави ме да довърша историята си и тогава сам ще отсъдиш. Най-важното от всичко беше, че точно преди да отида да чиракувам при грънчаря, започнах да дочувам разни неща за баща си. Тогава бях на единайсет и вече знаех, че на дванайсет ще стана чирак. Знаех, че ще напусна дома, и предполагам това ме накара за първи път да се замисля сериозно за широкия свят. През нашето село минаваха калайджии, търговци и трапери и от тях разбрах, че има и други места, които трябва да се видят, далечни места. Понякога се чудех дали баща ми не е някъде там и ме чака. Чудех се дали знае за мен. По свой си, детски начин бях осъзнала, че родителите ми не се бяха оженили и живели заедно като мъж и жена. Баща ми вече е бил заминал, докато майка ми ме е износвала. Тогава кой е бил той? Никой не искаше да ми каже. На няколко пъти понечвах да попитам, но имаше нещо в начина, по който вторите ми родители говореха за майка ми и живота й, което ми даваше да разбера, че не бива. Майка ми някак беше нарушила правилата и това й бе простено единствено, защото бе умряла при раждането ми. Аз бях част от това престъпление, но не ми беше ясно как и защо.

Когато пораснах достатъчно, за да науча критите от мен тайни, започнах да настоявам за това. Бях на единайсет — достатъчно голяма, за да разпозная лъжата, както и сама да я използвам. Започнах да задавам въпроси за майка си, малки и несъществени въпроси, които нямаше да пробудят гняв или подозрение. Питах най-често втората си майка, защото тя не бе толкова сдържана. Задавах въпроси, когато оставахме сами, после вечер подслушвах пред вратата на спалнята им какво казва тя на мъжа си. Понякога не казваше нищо. Друг път думите бяха заглушавани от затворената врата. Но веднъж-дваж успях да дочуя по няколко изречения, фраза, или само дума — по нещо за баща си. Не самите думи, а начинът, по който бяха изричани, ми разкриваха много. Баща ми е бил странник, минал през селото, останал за кратко, върнал се един-два пъти и после изчезнал. Местните го избягвали, всички освен майка ми. Тя била привлечена от него неясно по каква причина. Дали заради външността му, заради словата му или пък заради живота, който е водил. Така и не научих. Но беше съвсем ясно, че всички са се страхували от него и не са го харесвали. И някаква част от този страх и неприязън се бяха прехвърлили и върху мен.

Тя притихна за момент, събирайки мислите си. Изглеждаше малка и уязвима, но Бремен знаеше, че това впечатление е измамно. Той чакаше, позволявайки й да се взира в очите му сред дълбоката тишина на нощта.