Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Тя се приведе напред и на Бремен му се стори, че го прави, за да извлече страховитата си магия от сърцевината на дребното си телце към крайчеца на пръстите си, да се подготви. Прониза го опасение. Насили се да запази спокойствие, да остане напълно неподвижен, да й позволи да продължи.
— Стигнах до извода — продължи тя бавно и решително, — че те говорят за теб.
Дюкянджията точно щеше да затваря, когато Кинсън Рейвънлок пристъпи през прага от тъмното и се загледа в меча. Вече беше късно, улиците на Дехтера бяха започнали да опустяват, мяркаха се само мъже, които влизаха или излизаха от кръчмите. Кин сън беше изморен от търсенето и беше тръгнал да си търси стая в един от хановете, когато мина по уличка с оръжейни дюкяни и видя меча. Той беше изложен на витрина, зарешетена от кръстосани железни пръчки, с вградени между тях малки мръсни стъкла. Почти щеше да го подмине, забързан да намери подслон за през нощта, но брилянтният проблясък на металното острие привлече погледа му.
Сега стоеше смаян и втренчен в меча. Това беше най-изключителното, най-майсторски изработеното оръжие, което бе виждал. Дори зацапаното стъкло и слабата светлина не можеха да скрият изумителния блясък на полираната му повърхност и остротата му. Мечът беше огромен, сякаш твърде голям за среден на ръст мъж. По грамадната му дръжка личеше сложна резба — оплетени около крепости змии на фона на гора. Имаше и други, по-малки оръжия, също толкова изкусни и красиви, вероятно изковани от същите ръце, но точно мечът го заплени.
— Извинете, но затварям — обяви дюкянджията и започна да гаси лампите в задната част на своя поовехтял, но изненадващо чист магазин. В него имаше всякакви оръжия — мечове, кинжали, кортици, секири, пики и много други, окачени по целите стени, на всяко възможно място, във витрини и по окачалки. Кинсън огледа всички, но погледът му все се връщаше към меча.
— Няма да ви бавя — каза той бързо. — Само искам да питам нещо.
Дюкянджията въздъхна и тръгна към него. Беше слаб и жилав, с мускулести, здрави ръце. Движеше се леко и изглеждаше, че е способен набързо да се въоръжи с някое от оръжията, ако стане нужда.
— Предполагам, че искаш да питаш за меча?
Кинсън се усмихна.
— Така е. Как разбра?
Дюкянджията сви рамене и прокара ръка през оредяващата си тъмна коса.
— Видях на какво се спря погледа ти, когато пристъпи през прага. Освен това, всички питат за меча. И как не? Най-майсторската работа из Четирите земи. Много е скъп.
— Обзалагам се, че е така — отвърна Кинсън. — Предполагам, че затова още не е продаден.
Продавачът се засмя.
— О, той не е за продан. Само за показ е. Мой е. Не бих го продал за всичкото злато в Дехтера или който и да е друг град. Такава майсторска изработка не може да се купи и се среща съвсем рядко.
Кинсън кимна и каза:
— Наистина превъзходно оръжие. Но ще са му необходими ръце на силен мъж.
— Като теб ли? — попита продавачът и повдигна вежда.
Кинсън сви многозначително устни.
— Мисля, че е прекалено голям дори за мен. Погледни колко е дълъг.
— Ха! — Дюкянджията изглежда се развесели. — Всички мислят така! Точно това е учудващото в това острие. Виж, денят беше дълъг и аз съм уморен. Но ще ти покажа една малка тайна. Ако харесаш това, което видиш, може би ще си купиш нещо и аз ще получа отплата за времето, което ти отделих. Така честно ли е?
Кинсън кимна. Продавачът отиде до голямата витрина, бръкна под рамката и отключи някакъв механизъм. Чуха се няколко изщраквания. После той махна веригата, изкусно увита около дръжката на меча, за да поддържа оръжието в леглото му, и внимателно го вдигна с острието надолу. Обърна се, широко ухилен, и задържа оръжието пред себе си, като лесно го балансираше в ръцете си, сякаш изобщо не тежеше.
Кинсън се втрещи, невярващ на очите си. Продавачът се изсмя на изражението му и после подаде меча на пограничника. Кинсън го пое и изумлението му нарасна. Мечът беше толкова лек, че можеше да го държи само с една ръка.
— Как е възможно това? — възкликна той, като вдигна сияещото острие пред очите си, смаян както от лекотата, с която го удържаше, така и от майсторството на изработката му. Обърна се към продавача: — Не може да е особено здрав, щом е толкова лек!