Неизбежно правосъдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Неизбежно правосъдие». Краткое содержание книги:
Драйсдейл отново подмяташе топките, за да се успокои. Глицки вече реши, че е време да си върви, когато още нещо му мина през ума. До този миг нямаше намерение да обсъжда това с Драйсдейл, но споменаването на недостатъчните доказателства срещу Джеръм Рийз го подсети. Драйсдейл бе първи заместник-районен прокурор от почти двайсет и пет години, много преди Крис Лок да оглави прокуратурата. Значи и по онова време е работил тук.
— Арт, занимавал ли си се с разследването на „Пасифик Муун“? За финансови машинации? Било е преди около петнайсет години.
Топките пак останаха в ръцете на Драйсдейл. Смръщи се съсредоточено. Гордееше се, че не забравя нито едно дело.
— Влизало ли е в съда?
— Не ми се вярва, но доколкото знам, занимавали сте се с това и после сте се отказали. Твърде малко доказателства.
— „Пасифик Муун“ ли каза?
Глицки кимна.
— Един ресторант на „Балбоа“. За известно време финансовият отдел се вкопчил в него, после отшумяло.
— Пране на пари — припомни си Драйсдейл.
— Същият.
— Е, какво има там?
— Нищо. Не знам точно как, но напоследък пак го споменават.
Драйсдейл го изгледа.
— „Напоследък го споменават“… чудесен отговор.
— Арт, отговорът всъщност е, че нищо не ми е ясно. — Той се поколеба, осъзна с кого говори. Щом веднъж е захванал тази тема, Драйсдейл ще прегледа старите папки, ще пусне пипалата, ще разрови поне донякъде, а Глицки не искаше това. Вече беше най-добре да говори откровено. — Лорета Уейджър сега е в града и имаше разни…
— Точно така! — Арт щракна с пръсти. — Чак не мога да повярвам, че толкова бавно зацепих. Пускаха по малко воня около изборите…
— Вероятно.
— Не вероятно, а точно. Някои хора търсеха мръсотия. Лесно можеш да си представиш.
— Значи сте преразгледали случая? Дочух едни числа, които са… цяла провокация. Големи суми.
— Не се съмнявам — отвърна Драйсдейл. — Вече всичко си спомних. Винаги преувеличаваха дивашки. — Замисли се за около минута. — Защото е чернокожа и е сенатор на Щатите, Крис лично пое нещата в свои ръце. Още отначало той беше прокурорът, на когото възложиха случая. И тогава нямаше нищо сигурно, както и сега. Още едно от същите — добави той загадъчно.
— От кои?
— От тежките за Лок дела.
— Че какво трудно имаше?
— Ейб, нека си остане между нас, но Крис направо се престара, за да докопа този случай.
— Искал е да се заеме с него?
Драйсдейл кимна, зает да си припомни подробностите.
— Повечето инвеститори бяха чернокожи, макар че сред тях беше и Дейн Уейджър, разбира се. Както и да е, Крис беше още новобранец, напираше да докаже, че за него цветът на кожата не е от значение. Адски му се искаше да избута делото до присъда, да отбележи точки за сметка на братята си по раса, за да е ясно, че може да бъде районен прокурор за всички граждани. Повярвай ми, идваше и при мен да се съветва, да ме пита за мнението ми, да иска помощта ми, но просто нямаше за какво да се хване в това дело.
Глицки изтърва дълго сдържаната въздишка.
— Чух нещо за три милиона долара.
Драйсдейл само тръсна глава.
— Ейб, доколкото си спомням, това не е вярно дори приблизително. Не допускам да е имало дори и милион, когато Крис разнищваше подробностите. На някой му провървяло с изгодна инвестиция или нещо подобно…
— И не е в текущите разследвания? Вече не е, така ли?
— Не съм и подушвал такова нещо, а би трябвало. И разбира се — продължи Драйсдейл, върнал се към онова, което го гризеше отвътре, — делото беше тежко за Крис, защото щом се отказа, смачкаха му фасона, именно заради преобладаващо чернокожите участници в далаверата. И нямаше как да се защити, като настоява, че е искал да осъди тези хора. Не и ако нищо лошо не бяха направили, а накрая така изглеждаше. — Той въздъхна. — Такъв си е светът, Ейб, нали?
— Такъв е — съгласи се Глицки.
Лорета седеше в кабинета си, в Градската палата. Във Вашингтон сега беше осем вечерта, петък, края на работната седмица. Ако сделката щеше да се уреди, сега беше времето. Винаги казваха „край на бизнеса“ за пет следобед, но в Капитолия това приключване продължаваше поне още три часа. Никой не си отиваше у дома, преди да е свършил всичко, което може. Ето, каза си тя, щом пак погледна часовника, време е.
Беше сигурна в успеха. Информацията през деня, и от нейните сътрудници, и от други сенатори показваше, че началникът на президентската канцелария неуморно убеждаваше и настояваше, за да улесни прехвърлянето с президентски указ на военноморската база „Хънтърс Пойнт“ към Програмата за федералните паркове, с условието на тази територия да се осъществи идеята на Лорета — да бъде дадена на онеправданите деца и управлявана от афроамериканец.