Неизбежно правосъдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Неизбежно правосъдие». Краткое содержание книги:
— Наистина ли?
— Мел, ти имаш ли представа колко рядко се срещат такива хора? Ами да, харесваше ми. Най-после срещам някой, дето не е въздух под налягане. В който има нещо сериозно.
— Мислех си, че ме мразиш, защото не съм забавна…
— Отначало беше, ако си спомняш, преди аз да…
— Не стана заради теб.
— Стана. Уплаших се, че толкова си падам по теб. Ами ако се окажеше, че не си каквато си въобразявам? Ах, горкичкият аз. Тогава наистина оставах прецакан, нали… И реших, че искам да проверя наистина ли си толкова силна, толкова самоуверена, толкова дяволски оправна. Това ми беше проверката — ако още ме харесваш, щом започна да се държа гадно с теб, значи не си толкова страхотна.
Тя клатеше глава, взираше се в него с насълзени очи.
— Кевин, аз не само те харесвах. Не исках само да си имам гадже. Влюбих се в тебе. Обичах те. И сега те обичам.
— Сигурно забелязах и за мен беше още една черна точка срещу теб.
— Защо?
— Защо ли? Че какво толкова имаше да обичаш? От какво се крия зад тези щуротии, според теб? Сериозно ти говоря, изобщо не виждам откъде накъде някой ще ме обича…
Тя го опари с поглед.
— Кевин, а според теб защо сега си точно тук? Защо ние сме тук? Защото ти, Кевин Ший и никой друг, се опита да спасиш живота на Артър Уейд. И защото вероятно си единственият, който би решил, че е важно да остане в града и да разкаже истината, дори ако никой не иска да чуе. А не да бяга, да се оправдава. Просто правиш, каквото си длъжен. И знаеш ли какво си мисля? Прав си. През цялото време беше прав. И те обичам. Повтарям ли се вече?
— Малко. Ще го преглътна някак.
— Да знаеш, и аз не бях самото съвършенство. През цялото време все сдържана и сериозна. И в това беше прав. Имах нужда от… ритник по задника.
Той я потупа.
— По това хубаво нещо ли?
— По същото. И ти го направи. Би ми страхотен шут по задника.
— О, по всяко време съм готов да те плесна там.
Той я придърпа нагоре и я настани в скута си.
— Ребрата ти… — каза Мелъни.
— Никога не са били по-добре.
Мелъни склони глава върху рамото му и се притисна в него.
Мелъни се къпеше. Кевин си седеше в креслото. Пусна си новините в четири следобед, но един от най-големите репортажи включваше и изявление на Алън Рестън. Записаната от беглеца Кевин Ший видеокасета поначало не заслужавала доверие — очевиден опит да търси симпатиите на обществеността, като отнесе случая направо към нея. Тази хитрост нямало да успее. Срещу Кевин Ший било заведено дело за убийство и били полагани всички необходими усилия опасният престъпник да бъде изправен пред съда. Кевин изключи телевизора.
И сега какво щеше да прави? Не намери Уес Фаръл в дома му. Набра номера три пъти през последния половин час. Още по-явната враждебност на районния прокурор го разтревожи. Започваше да осъзнава съвсем нова за него и твърде страховита истина — колкото по-дълго се укриваше, толкова по-неразумна и пресилена щеше да става „официалната“ реакция. Представата, че е все по-опасен, по-непредсказуем, нямаше с нищо да му помогне, ако се стигнеше до залавянето му, а ако властите откриеха къде е, това непременно щеше да се случи…
Не можеше да позволи това. И не можеше да позволи на Мелъни да остане с него, ако се стигнеше дотам. От тези словоблудства за „опасния престъпник“ му се свиваше стомахът — някой или някои навън като че нямаха намерение да го хванат жив.
Но и не очакваше нищо добро, ако го тикнеха в затвора. Вярваше, че е твърде голям шансът изобщо да не доживее до началото на съдебния процес.
Пак започна да натиска бутоните на телефона. Уес очевидно бе свършил добра работа, за да накара хората от телевизията да разберат значението на видеозаписа. Но имаха нужда от по-добър начин да поддържат връзка помежду си. Не бе предполагал, че събитията могат да се ускорят толкова, да му отнемат всякаква възможност да избира, да решава. Но вече предусещаше накъде духа вятърът. Бяха му измъкнали юздите от ръцете и сега беше принуден да търси как да спре това безмилостно препускане, а без Фаръл, без някаква юридическа стратегия не му идваше наум как да постигне това.
В този момент Фаръл издърпа стол и се настани до единствената маса край прозорец в „Малкия Шамрок“. Всъщност, след успеха с видеокасетата, той наистина се прибра, за да чака следващото обаждане на Кевин. Но само десет минути по-късно Дизмъс Харди го завари вкъщи и го помоли да поговорят, съвсем неофициално, за Кевин Ший. Биха могли да се срещнат в „Шамрок“.