Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
Докторът крачеше нервно и от време на време се оглеждаше, сякаш се опасяваше от проследяване. Рандал го следваше доста отдалече, без да го изпуска от поглед. На Бродуей ал Шидиак зави и се насочи директно към най-близката станция на метрото. Качи се на влака за долен Манхатън. Рандал скочи в следващия вагон и седна до прозореца, откъдето можеше да наблюдава доктора до вратата отпред.
На площад „Колумб“ ал Шидиак слезе. Рандал изчака малко и го последва, загрижен да не го изгуби сред гъстата съботна тълпа. Докторът смени линията и се качи на влака, пътуващ на север от Осмо Авеню покрай западната страна на Сентрал Парк, и слезе на следващата станция. Рандал беше по петите му. От време на време докторът се оглеждаше през рамо, но явно нямаше опит и не знаеше нито един от триковете, които могат да принудят преследвача да се разкрие. Рандал го следваше незабелязано.
На ъгъла на 72-ра улица ал Шидиак се огледа и след това тръгна право към „Дакота“ — масивна сграда с апартаменти, проектирана да изглежда като френски замък. С изглед към парка, тя беше първият блок от луксозни апартаменти, построени в Ню Йорк. Сега, близо сто години по-късно, тя все още беше изключително скъпа. Рандал въздъхна. Беше почти невъзможно да се вмъкне незабелязано в зданието. Дали тук бе жилището на ал Шидиак, чудеше се той, или бе дошъл да посети някого? От начина, по който го поздрави портиерът, Рандал заключи, че е първото.
Изчака няколко минути. Ал Шидиак се нуждаеше от малко време, за да се успокои, да се почувства сигурен. Рандал се зачуди дали е женен. Една съпруга би била усложнение. Дано да живееше сам. Продължи да чака. В един момент реши, че вече е време. Извади истинската си служебна карта. Рискуваше, като я показваше на пазача, защото той би могъл да бъде подложен на кръстосан разпит. Но това щеше да му спести много скъпоценно време. Влезе във фоайето.
— Какво обичате? — Пазачът беше учтив, но бдителен. Рандал му показа картата си, затулил небрежно името си с пръст. Това бе официална карта — единственото, което беше от значение.
Преди още пазачът да успее да я види по-отблизо, Рандал вече я беше пуснал в джоба си.
— Бих желал да разменя няколко думи с един от вашите обитатели, доктор ал Шидиак. Нищо неприятно за него, но той разполага с информация, която може да ни е от полза.
— Да, сър. Само момент. Ще му се обадя. Какво име да му съобщя?
— Не го ли прочетохте? Грант. Агент Грант. — Ако го попитаха, пазачът щеше да твърди, че е видял името върху картата на Рандал.
Пазачът отиде до телефона, който стоеше върху бюрото, и набра един номер. Последва къс разговор, след това той се върна при Рандал.
— Доктор ал Шидиак би желал да съобщите какъв е проблемът, сър.
— Не мога да направя това пред трето лице. Трябва да му обясня лично.
Пауза, отново къс разговор.
— Много добре, сър. Каза, че ще ви приеме. Етаж пети, апартамент 511. Асансьорът е вляво, сър.
Ал Шидиак чакаше пред входната врата на апартамента си. Видя Рандал и се вцепени, но не влезе вътре.
— Така — каза той, когато Рандал приближи. — Това е вашата истинска самоличност, доктор Сондърс. Да приема ли, че истинското ви име е Грант?
— И Грант ще свърши работа — каза Рандал. — Нека да влезем, доктор ал Шидиак. Има неща, за които трябва да поговорим.
— Как ме намерихте? Имате ли разрешение да влезете в апартамента ми? Бих желал първо да го видя, моля. В противен случай ще трябва да повикам пазача. — Ал Шидиак блъфираше сполучливо, но не успяваше да прикрие страха си.
Рандал не отговори. Приближи се до арабина, хвана го за ръката и го избута през вратата, след това я затвори.
— Седнете — грубо каза Рандал. Имаше само един начин да преодолее страха на арабина, страха, който го възпираше да му каже всичко, което знаеше. Трябваше да го изплаши още повече, да направи своята собствена заплаха да изглежда по-реална.
— Вие нямате право…
— Напротив, имам. Седнете. — Рандал на всяка цена искаше да избегне насилието. Искаше сътрудничество и знаеше, че може да го постигне, като първо наплаши, а после успокои информатора си. Трябваше да разклати самочувствието му до такава степен, че другият да изпита нужда от него, просто за да усети опора. Само ако нищо не сработеше, щеше да мисли за насилие. Но засега всичко зависеше от гласа и очите му. Ал Шидиак трябваше да му повярва, да се убеди, че Рандал ще изпълни заплахите си, ако той не му съобщи онова, което иска да узнае.