Изгубеният град

минути.

Веднага щом пазача започна следващата си обиколка, Остин даде сигнал на Дзавала. Двамата

се втурнаха през откритото пространство покрай рова, стигнаха до моста и влязоха в двора.

Движеха се в сенките покрай стената и с черните си дрехи почти не се забелязваха. Прозорците

на първия етаж на замъка светеха, но наоколо нямаше никаква охрана, което още повече

засили подозренията на Остин.

Инстинктите и този път не го подведоха. Когато Дзавала стигна до вратата на стълбището към

укрепленията, се оказа, че за разлика от предния път, сега тя беше широко отворена и

приветливо ги канеше да се качат на стената и да пресекат тясното мостче до кулата. Остин

обаче имаше други планове. Той поведе Дзавала по калдъръма към задната част на замъка и

двамата слязоха по малките каменни стълби до обкована в желязо дървена врата.

Остин натисна дръжката. Беше заключена. Извади малка ръчна дрелка и трионче от раницата

си, проби няколко дупки и изряза кръгъл отвор. Бръкна с ръка, напипа резето и го вдигна.

Лъхна ги миризма на гнило като от устата на мъртвец. Включиха фенерите си, влязоха и

затвориха след себе си.

Слязоха по няколко стълбища. Остин спря за кратко при тъмниците, където Емил бе

демонстрирал

кървавата си почит към Едгар Алан По. Махалото се клатеше над дървената маса, но от

злощастния лорд Кавендиш нямаше и помен.

Остин влезе по погрешка в няколко задънени коридора, но като цяло безпогрешното му

чувство за ориентация го водеше в правилната посока. Скоро прекосиха костницата и се

насочиха към оръжейната. И тук вратата беше отключена. Остин я отвори и Дзавала влезе.

Напомнящата на катедрала зала тънеше в мрак с изключение на мъждиво сияние от дъното на

кораба, което се отразяваше от лъснатите брони и оръжия.

Дзавала огледа витрините.

- Уютно! Харесва ми съчетанието на готика и тежък метал. Кой е дизайнерът?

- Същият, който работил и за маркиз дьо Сад.

Двамата мъже прекосиха залата, минавайки покрай

смъртоносните реликви, на които се крепеше богатството на Фошар. С приближаването им до

рицарите светлината се усилваше. Остин вървеше напред и когато стигна до тях, съзря Скай.

Тя седеше в груб дървен стол, покрай който бяха наредени мангали. Ръцете и краката й бяха

здраво вързани с въже, а устата й беше залепена с тиксо. От двете й страни стояха лъскави

брони, сякаш готови да я защитават от свирепа атака.

Очите на Скай се разшириха и тя заклати яростно глава. Остин тъкмо посегна да извади ножа

си, за да я освободи, когато мерна нещо с периферното си зрение. Бронята от дясната му

страна се движеше.

- Мамка му! - изруга той поради липсата на по-добра идея.

Дрънчейки на всяка крачка, рицарят вдигна ръката

с меча и продължи да настъпва като робот към Остин. Той направи няколко стъпки назад.

- Някакви идеи? - попита Дзавала.

- Не и ако не носиш отварачка за консерви.