Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
- Ами пистолетите?
- Много шум ще вдигнем.
Другата броня също оживя и тръгна към тях. Приближаваха учудващо бързо. Остин осъзна, че
ножът ще му помогне колкото и клечка за зъби. Скай се бореше отчаяно на стола си.
Остин не беше готов да го накълцат като салам. Той наведе глава и се затича като
американски футболист към по-близката броня, удряйки я с цялата си тежест право в коленете.
Бронята се олюля, изтърва меча и падна назад със страшен трясък. Обитателят й потрепна с
крака и замръзна на място.
Другият се поколеба. Дзавала повтори маневрата на Остин със същата ефективност. Втората
броня също се стовари на пода. Остин побърза да среже въжетата, с които беше вързана Скай,
а Дзавала се наведе над двамата злополучни рицари.
- С един удар - рече той гордо. - Колкото по-големи са, толкова по-тежко падат.
- Оказа се, че часовете гледане на футболни мачове не са отишли напразно.
- А ти се притесняваше за шума! Тези двамцата вдигнаха дандания като скелети, правещи
любов на ламаринен покрив.
Остин сви рамене и внимателно отлепи тиксото от устата на Скай. Помогна й да стане. Тя се
изправи на треперещите си крака, прегърна Остин и го дари с една от най-дългите и горещи
целувки, които някога бе преживявал.
- Мислех, че вече никога няма да те видя! - каза тя
От сенките в дъното се чу сребрист смях и оттам
се появи висок строен силует на жена, чието лице бе покрито с воал. Прозрачната тъкан
стигаше чак до петите й. През воала проникваше светлина и очертаваше идеалната й фигура.
- Очарователно, безкрайно очарователно! - каза тя. - Но трябва ли всеки път да идвате и да
си отивате с такъв драматизъм, мосю Остин?
Зад жената пристъпи Марсел с автоматичен пистолет в ръка. От ъглите се появиха още
шестима въоръжени мъже. Марсел взе пистолетите на Остин и Дзавала.
Остин погледна безжизнените брони на пода.
- Като гледам тая купчина ламарина, не съм единственият със склонност към драматизъм.
- Знаете, че обичам театъра. Присъствахте на мас-кения ми бал.
- Маскеният бал...
Тя бавно вдигна булото от лицето си. Косата й, която имаше вид на изпредена от златни
нишки, падна тежко върху раменете й. После бавно и прелъстител-но свали целия воал, сякаш
развиваше скъп подарък. Беше облечена в дълга бяла рокля. На тънкия й кръст проблясваше
златен колан с триглав орел. Остин се взря в студените й очи и сякаш го удари мълния.
Макар да знаеше за тайните разработки, свързани с ензимите от Изгубения град, логичният му
мозък беше отказал да ги приеме докрай. По-лесно му беше да си представи, че при
неправилна употреба формулата на Философския камък може да създаде кошмарни мутанти,
отколкото да си представи, че може да превърне един смъртен в удивително красиво, бого-
подобно същество. Дори да допуснеше, че тя може
да удължава живота, през ум не му минаваше, че ще може да върне времето назад с петдесет
години.
Най-сетне Остин си възвърна дар словото.
- Виждам, че работата на доктор МакЛийн се е оказала много по-успешна, отколкото някой
е очаквал.
- Не го прехвалвайте. Той беше по-скоро като акушер при раждането. Самата формула за
живота, който гори в мен, беше създадена, преди той да се роди.
- Изглеждате много различно отпреди няколко дни. Колко време бе нужно за
преобразяването?
- Формулата за удължаване на живота е прекалено силна, за да се приеме наведнъж.
Необходими са три дози. Първите две постигнаха това, което виждате, в рамките на двайсет и
четири часа. Предстои да взема и третата.
- Защо ви е да позлатявате роза?
Расин беше поласкана от комплимента.
- Третата доза прави траен ефекта от първите две. Един час след нея ще започна пътя си към
вечността. Но стига сме говорили за химия. Защо не ме представите на красивия си приятел?
На него май му е трудно да си прибере очите обратно в главата.
Дзавала не беше виждал мадам Фошар в предишното й, по-възрастно въплъщение.
Разбираше само, че се намира в присъствието на една от най-ослепителните жени, които
някога бе срещал. Измърмори нещо на испански, а в крайчеца на устните му заигра усмивка.
Всичките дула на света не можеха да попречат на възхищението му от жена, тъй съвършена
във всеки физически аспект.
- Това е колегата ми Джо Дзавала. Джо, запознай се с Расин Фошар, собственик на тази
уютна купчина от камъни.
- Мадам Фошар? - Дзавала зяпна от изненада.
- Да, нещо не е наред ли?