Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
— Значи мислиш да се връщаш в Сидни?
— Не е задължително — предпазливо отговори Джени.
— Това колебание има ли нещо общо с известния ни Брет Уилсън?
Джени се изчерви.
— Не ме занасяй. Той е тук с приятелката си.
Даян я погледна замислено, но не каза нищо.
— Май е време за следващото надбягване. — Хората започнаха да се тълпят и образуваха кръг около трасето. — Има ли някой интересен ездач?
Джени сви рамене.
— Нямам представа — призна искрено Джени. — Това е последният кръг за ветерани преди финалите.
Двете си проправиха път през тълпата и не след дълго бяха завладени от всеобщото вълнение, докато наблюдаваха подготовката на конете и ездачите за старта. Конете явно усещаха, че предстои нещо, защото пристъпваха на едно място, пръхтяха и се бутаха един в друг със стиснати зъби и вдигнати нагоре бърни.
Както и при останалите надбягвания, състезателите бяха хора, които живееха и работеха в пустошта. Фермери, помощник-овчари, стригачи и управители на овцеферми. Всеки от тях беше облечен в цветовете на своя спонсор.
Тълпата притихна. Конете и ездачите застинаха в напрегнато очакване. Стартовият флаг затрептя на вятъра. В следващия миг те се откъснаха от стартовата линия сред облаци прах и насърчителния рев на зрителите.
Трасето минаваше по тясна права отсечка, после се виеше нагоре по хълма през горичката и покрай кулите на термитите. Зрителите загубиха от поглед водачите, но въпреки че вече два дена наблюдаваха надбягванията, нищо не можеше да охлади ентусиазма им, докато проследяваха прашната диря, носеща се над храсталака. Мина доста време преди първият ездач да се появи между дърветата и да се спусне надолу по стръмнината към долината. Копитата на коня се хлъзгаха по земята, мощните му дробове шумно изтласкваха въздуха. Конете се промъкваха между редицата от дървета и препускаха по неравната земя. Ездачите стискаха юздите с всички сили, навеждаха се плътно напред към потните шии и подвикваха в наострените уши на животните. Финалът наближаваше и само един от тях можеше да е победител.
Джени и Даян, както и останалите, закрещяха от радост, когато един от овчарите на Караджонг победи.
— Фюу-уу! Това е по-вълнуващо и от надбягванията за купата в Мелбърн — каза Даян. — Искаш ли да участваме в залаганията за следващия кръг?
— Каква великолепна идея, дами? Искате ли да ви помогна?
Чарли се усмихваше срещу тях.
— Предполагам, че искаш да заложиш на твоя управител за първото, второто и третото място, Джени? Вероятността да не спечели първото място е много малка, но можеш да се застраховаш.
Джени старателно избегна настойчивия поглед на Даян и подаде пет долара на Чарли.
— Защо пък не? Ще заложа обаче само на първото място. Той все пак носи цветовете на Чаринга и съм сигурна, че знае какво прави.
— Защо вероятността да не спечели първото място е толкова малка? — попита Даян и подаде една банкнота.
Чарли се засмя.
— Защото печели три години подред. Тази година обаче Караджонг има тайно оръжие и предполагам, че водачеството на Брет като „Крал на хълма“ ще приключи. — Погледът му се насочи към един кльощав младеж с хитро изражение на лицето, който седеше с изправена стойка върху петнист кон.
— Динго Фаули вече спечели тазгодишните надбягвания в Куинсланд и Виктория и показа много добри резултати в големите горещини. Отдавна не съм срещал толкава добър ездач.
Джени проследи с поглед флегматичната му походка и се обърна към Даян, която я наблюдаваше внимателно.
— Е, хайде, покажи ми го — подкани я нетърпеливо. — Искам да знам за какво си дадох петте долара.
Джени огледа подредените в линия състезатели. Брет беше яхнал кафявия жребец настрани, а върху зелено-златната му риза стоеше емблемата на Чаринга, стилизирана като аборигенска рисунка. Изглеждаше красив и застрашителен върху седлото, силните му ръце държаха под контрол неспокойния кон. Погледите им се срещнаха и се задържаха. Заговорническото му намигане ги отдели от всички други и ги привлече един към друг.
Даян възкликна чувствено.
— На това му викам тайна, която си струва да бъде запазена. Нищо чудно, че не ти е останало време за писма.
Джени усети как я обливат горещи вълни и отмести погледа си от Брет.
— Даян, имаш много мръсно подсъзнание — каза отбранително. — Предположението ти няма нищо общо с действителността. От целия уикенд, сега го виждам за първи път.