Малко след залеза
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Малко след залеза». Краткое содержание книги:
Вероятно като пламенни почитатели на Стивън Кинг вече сте прочели всички (или почти всички) негови романи и знаете, че си струва труда. След като прелистите последната страница на „Малко след залеза“, ще знаете още нещо — че Кинг си остава и некоронованият крал на разказа. С всяка следваща дума, с всеки следващ ред започваме да се чувстваме като мушици, впримчени в паяжината на повествованието, което обаче ни доставя безмерно удоволствие. За Кинг границата между живота и смъртта много често е мъглява, а онова, което поддържа целостта на крехката действителност, всеки момент може да рухне. Оттук и умението му да ни държи в напрежение и да не ни оставя да заспим, докато не прочетем и последната дума. Сама по себе си всяка история е шедьовър, поразяващ не само със сюжета, но и с усещането за съпричастност към героите — обикновени хора, попаднали в необикновени ситуации.
Миговете след залеза или след настъпването на здрача (ако повече ви харесва) са магически — тогава всичко добива други измерения, тогава въображението протяга пръсти към сенките, размиващи се в мрака, и рисува невъобразими сцени. Тогава пристъпвате в света на Стивън Кинг — вълшебен, неповторим и привличащ като магнит.
Почти сигурен.
Досега не бе говорил с никого за изневярата й. Келси все още не знаеше, въпреки че балонът на блаженото й неведение съвсем скоро щеше да се пукне. Мълвата беше плъзнала — бе затворил телефона на трима различни репортери, преди да предприеме това пътуване, — но за щастие все още нямаше какво да напишат или да излъчат. Всеки момент това щеше да се промени, ала Монет възнамеряваше да отблъсква атаките им с „Без коментар!“ колкото може по-дълго, най-вече за да си спести унижението. В същото време, осъзна той, точно на коментирането на случая се бе отдал в момента, и то му носеше огромно, макар и настървено облекчение. Един вид сякаш пееше в банята. Или повръщаше там.
— Тя е на петдесет и четири — натърти за пореден път. — Ето това не мога да проумея. Излиза, че е тръгнала с тоя тип, който всъщност се казва Робърт Яндовски — да ти звучи като каубойско име? — когато е била на петдесет и две. Петдесет и две! Не смятащ ли, че на тази възраст човек не би трябвало да прави глупости, приятелю? На тази възраст би трябвало отдавна да си посял дивия си овес, после да си го изкоренил и да си засадил далеч по-полезна реколта… Мили боже, та тя носи бифокални очила! Жлъчката й е оперирана! И тя ходи да се опъва с този тип! В мотел „Гроув“, където двамата са си устроили малкото си сладко домакинство! Купил съм й прекрасна къща в Бъкстън с двоен гараж, взел съм й ауди на дългосрочен лизинг, а тя да плюе на всичко това, за да се напива всеки четвъртък в „Рейндж Райдърс“ и после да се шиба с тоя тип до ранни зори — или колкото там успеят да издържат, — при положение че е на петдесет и четири! Да не говорим за Боб Каубоя, който е на шейсет, мамка му!
Монет си даде сметка, че вика, и се смъмри да престане, ала щом видя, че стопаджията не е помръднал (освен ако не се бе сгушил още по-навътре в дебелото си яке), осъзна, че няма защо да го прави. Беше в колата си и караше по пустеещото шосе №I-95, някъде на изток от слънцето и на запад от Огъста. Спътникът му беше глухоням. Можеше да вика, да крещи и да ругае колкото и както си иска.
И той продължи да вика:
— Барб развали всичко. Не го отричаше, но и не видях да се чувства засрамена. Изглеждаше ми… спокойна. Малко отнесена, може би. Сякаш продължаваше да живее във въображаемия си свят.
Жена му беше казала, че вината отчасти е негова.
— Пътувам много, така си е. Миналата година съм бил на път над триста дни. Тя оставаше сама — нали ти казах, че имаме само едно пиленце, което завърши гимназията и излетя от гнездото. И затова вината била моя. За Боб Каубоя и всичко останало.
Слепоочията му пулсираха, а носът му бе запушен. Подсмръкна силно, така че пред очите му се появиха черни точици, ала не усети никакво облекчение. Не и в носа си. За сметка на това главоболието му премина. Изведнъж се почувства доволен, задето бе качил стопаджията. Можеше да наговори всичките тези неща и ако пътуваше съвсем сам, но…
5.
— Но нямаше да бъде същото — каза Монет на свещеника. Докато го изричаше, гледаше нагоре, точно към надписа „ЗАЩОТО ВСИЧКИ СЪГРЕШИХА И ИЗГУБИХА БОЖИЯТА МИЛОСТ“. — Нали разбирате, отче?
— Естествено — отвърна той и добави по-бодро: — Въпреки че без съмнение си се отдалечил от Църквата Майка — с изключение на няколко суеверни останки като медальона ти със Сейнт Кристофър, — не би трябвало да се съмняваш. Изповедта е добра за душата. Знаем го от две хиляди години.
Монет бе започнал да носи медальона на Сейнт Кристофър, който дълго време бе висял от огледалото за обратно виждане в колата. Може и да беше суеверие, ала бе изминал милиони километри в най-гадното възможно време в компанията на този медальон и очуканата броня беше най-тежкото му пътно произшествие.
— Синко, какво друго правеше тя? Освен че съгрешаваше с Боб Каубоя?
Смехът, който се разнесе от устата му, бе изненада дори за самия него. От другата страна свещеникът също се засмя. Смехът им изразяваше различни чувства. Свещеникът виждаше веселата му страна, докато Монет предполагаше, че реакцията му е чисто и просто отчаян опит да отблъсне атаките на лудостта.
— Ами, май ще трябва да ви разкажа за бельото — каза той.
6.
— Купуваше си бельо — съобщи Монет на стопаджията, който продължаваше да седи сгушен в палтото си, притиснал чело до страничния прозорец, а дъхът му замъгляваше стъклото. Раницата си лежеше между гуменките му, а табелката с надпис „АЗ СЪМ НЯМ!“ все още се мъдреше отгоре й. — Сама ми го показа. Държеше го в дрешника на стаята за гости. Дрешникът щеше да се пръсне от боклуците й. Бюстиета, камизолки, сутиени и копринени чорапи… все още в опаковките си… десетки чифтове… и хиляди жартиери. Но най-много бяха бикините. Гащички, гащички и още гащички. Каза ми, че Боб Каубоя бил луд на тема гащички. Мисля, че би продължила да ми разправя и да ми обяснява как точно са използвали всичкото това бельо, но и така схванах картинката. И то по-ясно, отколкото ми се искаше. Подметнах й: „Много ясно, че ще е луд на тема гащички, та той е израснал с лъскане на бастуна пред снимките в «Плейбой», нали е на шейсет, мамка му.“