Малко след залеза
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Малко след залеза». Краткое содержание книги:
Вероятно като пламенни почитатели на Стивън Кинг вече сте прочели всички (или почти всички) негови романи и знаете, че си струва труда. След като прелистите последната страница на „Малко след залеза“, ще знаете още нещо — че Кинг си остава и некоронованият крал на разказа. С всяка следваща дума, с всеки следващ ред започваме да се чувстваме като мушици, впримчени в паяжината на повествованието, което обаче ни доставя безмерно удоволствие. За Кинг границата между живота и смъртта много често е мъглява, а онова, което поддържа целостта на крехката действителност, всеки момент може да рухне. Оттук и умението му да ни държи в напрежение и да не ни оставя да заспим, докато не прочетем и последната дума. Сама по себе си всяка история е шедьовър, поразяващ не само със сюжета, но и с усещането за съпричастност към героите — обикновени хора, попаднали в необикновени ситуации.
Миговете след залеза или след настъпването на здрача (ако повече ви харесва) са магически — тогава всичко добива други измерения, тогава въображението протяга пръсти към сенките, размиващи се в мрака, и рисува невъобразими сцени. Тогава пристъпвате в света на Стивън Кинг — вълшебен, неповторим и привличащ като магнит.
В този момент минаха покрай табелата за Феърфийлд. Беше зелена и мръсна, а отгоре й бе кацнала мокра врана.
— И беше все отбрана стока, мамицата му! — продължи Монет. — Имаше както „Виктория Сикрет“ от търговския център, така и доста неща от някакъв скъпарски бутик за бельо на име „Суитс“ в Бостън. Дори не знаех, че имало такива работи като бутици за бельо, но оттогава съм се образовал. Без преувеличение мога да кажа, че в дрешника все едно бяха натъпкани хиляди долари. Да не говорим колко обувки имаше. Най-вече от тези с високите токчета, с които ходят засуканите мадами. Макар че Барб сигурно е махала очилата си, когато е слагала поредния си бутиков сутиен с подплънки и марковите си бикини. В същото време…
Покрай него изръмжа мощен камион. Монет караше с включени фарове и автоматично мина на дълги за момент, когато камионът го изпревари. Шофьорът му намигна за „благодаря“ със задните светлини. Знаковият език на пътя.
— В същото време голяма част от бельото изобщо не изглеждаше обличано. Това му беше странното. Нещата бяха само… разопаковани. Попитах я защо е пазарувала в такива големи количества, но даже и тя не знаеше, и в крайна сметка не можа да ми обясни. „Просто си създадохме такъв навик — каза ми. — Нещо като любовна игра, предполагам.“ Ей-това ми каза. Без да се срамува. Без да се оправдава. Сякаш си мислеше: „Всичко това е сън, от който скоро ще се събудя.“ Стоим си значи двамата с нея и зяпаме тоя куп вехтории — гащи, фусти, патъци и Бог знае какво още в дъното на дрешника. По някое време я попитах откъде е намерила пари — все пак гледам извлеченията от кредитните карти в края на всеки месец и не бях виждал нищо от „Суитс“ в Бостън, — и така стигнахме до големия проблем. Който се оказа незаконно присвояване на средства.
7.
— Незаконно присвояване на средства — повтори свещеникът. Монет се зачуди дали това словосъчетание бе изричано някога в тази изповедалня и реши, че отговорът вероятно беше „да“. Макар че думата „кражба“ със сигурност го биеше по точки.
— Тя работеше за МАУО 19 — каза Монет. — Което означава „Мейнски административен училищен окръг“. Той е един от големите и седалището му е южно от Портланд. В Даури, ако трябва да съм точен, където се намират както „Рейндж Райдърс“ — онзи вертеп, където жена ми е ходила да танцува с любовника си, — така и историческият мотел „Гроув“. Удобно, нали? И танците, и чука… любенето на едно и също място. Дори няма нужда да караш от едното до другото, ако си обърнал няколко чашки повече. Както между впрочем са правили в повечето вечери. Шотове с текила за нея, уиски за него. „Джак Даниълс“, естествено. Тя ми го каза. Призна ми всичко.
— Учителка ли е била?
— О, не — възрази Монет. — Учителите нямат достъп до такива суми; никога не би могла да присвои над сто и двайсет хиляди долара, ако беше преподавателка. Директорът на училищния окръг и жена му често идваха у нас на вечеря, а и се виждахме на всички пикници по случай края на учебната година, които обикновено се провеждаха в кънтриклуба на Даури. Виктор Маккрий. Завършил университета в Мейн. Много добър футболист. Специализация по физическо възпитание. Прическа тип „канадска ливада“. Навярно е изкарал с доста тройки по милост, но иначе беше забавен събеседник — от онези, които знаят поне петдесет различни вица на тема „влиза значи един пич в бара“. Бил е директор на десетина училища — от пет начални до гимназията „Мъски“. Тлъст годишен бюджет, от който можеш да вземаш и да връщаш в случай на необходимост. Барб беше негова секретарка в продължение на дванайсет години. — Той направи кратка пауза. — Барб държеше чековата книжка.