Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
Елин осъзна нещо. Аробин нямаше намерение да пуска демона – и Стеван – от имението.
Едион му хвърли ленива усмивка през рамо.
– Не ми пука как ще се обръщаш към мен. – Той бутна валгския командир навътре. – Просто разкарай това проклето нещо от тук.
Аробин му се усмихна безучастно, явно омразата на Едион не го изненадваше.
После се обърна към Роуан с преднамерена мудност.
– Теб обаче не те познавам – провлачи Аробин. Наложи му се да вдигне глава, за да погледне Роуан в очите. Огледа го бавно, за да постигне по-драматичен ефект. – От доста време не бях виждал елфически воин. Не си ги спомням толкова гигантски.
Роуан влезе по-навътре във вестибюла с мощни, смъртоносни стъпки и спря до нея.
– Името ми е Роуан. Повече не ти трябва да знаеш. – Той килна глава настрани като хищник, измерващ плячката си. – Благодаря ти за маслото – добави. – Кожата ми беше малко суха.
Аробин примигна насреща му – по-явен израз на изненада Елин не можеше да очаква от него.
Отне ù известно време да осмисли думите на Роуан и да осъзнае, че бадемовият аромат не идваше само от нея. И той беше използвал маслото.
Аробин насочи вниманието си към Едион и валгския командир.
– Третата врата вляво, води го на долния етаж. Заключи го в четвъртата килия.
Елин не посмя да погледне към братовчед си. Наоколо не се виждаха други асасини, нямаше дори слуги. Каквото и да беше запланувал Аробин, очевидно не искаше да има свидетели.
Той тръгна след Едион с ръце в джобовете.
Елин остана във вестибюла за момент и извърна поглед към Роуан.
Принцът вдигна вежди, а посланието му към нея се четеше в очите и позата му.
Не е казвал, че само ти можеш да го използваш.
Гърлото ù се стегна и тя поклати глава.
Какво? – попита той.
Просто… – Отново поклати глава. – Изненадваш ме понякога.
Чудесно. Не бих искал да те отегчавам.
Роуан хвана ръката ù и я стисна. Независимо от всичко, което ù предстоеше, на лицето ù изплува лека усмивка.
Но и тя посърна, когато Елин се обърна да тръгне към тъмницата и се натъкна на втренчения поглед на Аробин.
Роуан беше на косъм да удуши краля на асасините, докато ги водеше надолу, надолу и все по-надолу към подземието. Той вървеше малко зад Елин по витото каменно стълбище. Миризмата на плесен, кръв и ръжда нарастваше с всяка следваща стъпка. Бяха го измъчвали достатъчно, а и той самият бе провел достатъчно мъчения, за да знае в какво място навлизат.
И какво обучение бе преминала Елин тук, долу.
Момиче – била е просто момиче, когато червенокосият кучи син на няколко крачки пред него я бе довел тук, за да я учи как да изтезава хора, как да ги поддържа живи през това време, как да ги накара да пищят и да се молят. Как да слага край на човешки животи.
Нямаше нито една част от нея, която да го отвращава или плаши, но като си я представяше на това ужасно място, пропито с адски зловония и тъмнина...
С всяка стъпка надолу Елин като че ли провесваше рамене все повече и повече, косата ù сякаш губеше блясъка си, кожата ù пребледняваше.
Тук бе видяла Сам за последно, осъзна Роуан. И някогашният ù господар го знаеше.
– Идваме тук за повечето от срещите ни, по-трудно е да ни подслушват в подземието. Или да ни нападнат изневиделица – обясняваше Аробин на въздуха пред себе си. – Макар че мястото си има и други приложения, както скоро ще се убедите.
Отваряше врата след врата и на Роуан му се струваше, че Елин ги брои, очаква да види нещо, докато...
– Заповядайте – рече Аробин и посочи вратата на килията.
Роуан докосна лакътя ù. Свещени богове, явно самоконтролът му отсъстваше тази вечер, постоянно си намираше оправдания да я докосва. Този допир обаче беше важен. Само дай знак – дай ми един-единствен знак и е мъртъв. А после на спокойствие ще претърсим цялото имение за амулета.
Тя поклати глава и пристъпи в килията. Отговорът ù му беше повече от ясен.
Още не. Още не.
Едва се беше сдържала да не повърне на стълбището към тъмницата. Само мисълта за амулета и близостта на елфическия ù воин ù даваха сили да пристъпва надолу към черната каменна пещера.
Никога нямаше да забрави това помещение.
До ден днешен преследваше сънищата ù.
Масата беше празна, но тя го виждаше отгоре – пребит до неузнаваемост и лъхащ на глориела. Бяха изтезавали Сам по методи, за чието съществуване дори не знаеше, преди да прочете писмото на Уесли. Главата на Аробин бе родила най-жестоките. Наказваше Сам, задето я обичаше, задето посягаше на притежанията му.