Кралица на сенките

Беше изкачила половината мраморно стълбище, когато резбованите дъбови врати се отвориха със замах и разляха златиста светлина по прага. Но не икономът ù се усмихваше с възбели зъби.

– Добре дошла у дома! – поздрави я ведро Аробин.

После ги покани в просторния вестибюл.

– Приятелите ти също са добре дошли.

Едион и Несрин отидоха до багажника в задната част на файтона. Преди да отворят отделението и да извлачат окованата, закачулена фигура оттам, братовчед ù извади меча си, който не биеше на очи.

– Нося ти обещаното – заяви Елин, докато двамата изправяха мъжа на крака. Валгският командир се гърчеше в хватките им, препъвайки се към къщата с торба на главата. Изпод грубата материя се разнасяше гърлено, злобно съскане.

– Предпочитам гостът ни да мине през слугинския вход – рече делово Аробин.

Беше облечен в зелено – цвета на Терасен, макар че някой би забелязал първо колко добре той подчертаваше кестенявата му коса. Но това беше просто начин да ги заблуди за намеренията си, за принадлежността си. Наглед не носеше оръжия и от сребристите му очи надничаше само топлота, когато протегна ръце към нея, сякаш Едион не влачеше демон по входното стълбище. Зад тях Несрин подкара файтона към изхода.

Елин усещаше напрежението на Роуан, погнусата на Едион, но избра да ги игнорира.

Пое ръцете на Аробин – сухи, топли, мазолести. Той стисна пръстите ù нежно и впери поглед в очите ù.

– Изглеждаш ослепително, не че очаквах друго от теб. Дори синина не виждам от сблъсъка с почетния ни гост. Впечатляващо. – Той се приведе към нея и я подуши. – А и ухаеш божествено. Радвам се, че подаръкът ми е намерил приложение.

С ъгълчето на окото си Елин видя как Роуан изопва гръб и усети как го обзема онова познато унищожително спокойствие. Нито той, нито Едион носеха видими оръжия, с изключение на меча в ръката на братовчед ù, но знаеше, че и двамата са въоръжени под дрехите си, както и че Роуан щеше да скърши врата на Аробин, ако дори я погледнеше по неподходящия начин.

Именно тази мисъл ù помогна да се усмихне на Аробин.

– И ти изглеждаш добре – отвърна тя. – Предполагам, че вече познаваш спътниците ми.

Той се обърна към Едион, който тъкмо побутваше командира с меча си.

– Не съм имал удоволствието да се запозная с братовчед ти.

Елин знаеше, че Аробин попива всяка подробност, наблюдавайки Едион – търсеше слабости, недостатъци, които да използва. Братовчед ù просто влезе в къщата след Валга, който се препъна на прага.

– Бързо се възстановяваш, генерале – отбеляза Аробин. – Или предпочиташ да се обръщам към теб с „Ваше Височество“ в чест на ашриверския ти произход? Ти избираш.