Кръвна връзка [Войните на Розите-3]

Групичката не отиде по-далеч от няколко километра по пътя, който извеждаше от Кале към селото Ардър. Там Уорик се ръкува с белокосия селски свещеник и обясни от какво има нужда на безупречен френски. Свещеникът им се усмихна сияйно, очевидно щастлив от тяхното присъствие в скромната му църква, макар че Уорик му подаде също и кесия със сребърни монети.

От своя страна, Джордж Кларънс успяваше единствено да стои с ококорени от щастие очи и да стиска ръката на Изабел, почти невярващ, че онова, за което мечтаеха от толкова време, се случваше в момента. Хората на Уорик позагладиха коси и почистиха дрехите си с вода от кладенеца. Щяха да бъдат свидетели и преливаха от гордост.

Уорик вдигна ръка, щом чу, че отвън приближават коне. Дъщеря му го погледна разтревожено, но той само ѝ намигна. Никой не ги беше проследил от брега, сигурен беше. Имаше само един човек, който би могъл да дойде по личната му покана.

— Изабел, Джордж. Бихте ли почакали съвсем малко… — каза им той през рамо и прекоси църквата, за да стигне до дървените врати.

Те се разтвориха, преди да ги достигне, и двама стражи в снаряжение влязоха вътре с оголени мечове. Зад тях идваше крал Луи Френски, гологлав и облечен в много по-обикновени дрехи, отколкото Уорик го беше виждал да носи.

— Ваше Величество, правите ми голяма чест — рече Уорик.

Луи се усмихна и огледа сащисания свещеник и младите влюбени, които чакаха да ги венчаят.

— А, изглежда не съм закъснял много. Какво трудно за намиране място е този Ардър! Продължавайте, продължавайте! Обещах на милорд Уорик, че ще присъствам, ако мога. И защо не? Женитба във Франция сигурно е най-доброто нещо, нали?

Кралят прие поклоните на хората на Уорик и на самия свещеник, който избърса челото си и сякаш бе забравил службата.

Докато навън слънцето залязваше, свещеникът премина през клетвата на латински, като Уорик я повтаряше на английски и френски, за да могат Джордж и Изабел да я кажат един на друг. Малката църква беше тиха и прашна, но денят беше топъл, а и пролетта бе сезонът на любовта и новия живот. На това място цареше щастлива атмосфера, която дори крал Луи и личните му стражи почувстваха, така че всички гледаха със сияйни и блеснали погледи булката и младоженеца, когато се обърнаха към тях, здраво стиснали ръце. Уорик даде тон на ликуващите възгласи и те отекнаха силно в празната църква, а малката групичка се скупчи, за да поздрави двойката и да ги целуне по бузите.

— Милорд Кларънс, имам сватбен подарък за вас — заяви крал Луи и изпъчи гърди. — Доспехите, които обещах, от майстор Огюст в Париж. Той твърди, че не е изработвал по-хубав комплект и е с мерки, които позволяват да наедреете в раменете и гърдите, тъй че няма никога да ви трябват други.