![Кръвна връзка [Войните на Розите-3] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/6/krvna-vrzka-vojnite-na-rozite-3-download.jpg)
Кръвна връзка [Войните на Розите-3]
- Автор: Иггульден Конн
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кръвна връзка [Войните на Розите-3]». Краткое содержание книги:
Загледа се с неприязън в стрелците, които го обградиха с приготвени на тетивата стрели, които щяха да изстрелят при най-малката провокация.
— Ваше Височество — рече архиепископът, — трябва да ви вържа ръцете. Не бих искал да се изкушите да побегнете. Не бих искал да ви видя ранен.
Едуард задиша тежко, щом към него приближи един непознат рицар, който овърза връв около китките му. Усети задоволство от начина, по който мъжът отмести поглед и трепна, когато очите им се срещнаха. В погледа на Едуард се четеше закана за възмездие, която не беше приятно да доловиш.
— Така, Ваше Височество. Чака ви дълъг път до мястото, което сме ви приготвили. И не се тревожете за хората си, те вече не са ваша грижа и брат ми Джон добре ще ги проучи.
Едуард срещна погледа на тъста си. Старецът сви рамене, признание, че нищо не може да се направи. Кралят стисна зъби и позволи да му отнемат поводите на коня. Пътят водеше на юг и с него тръгнаха още около шейсетина конници. Виждаше, че мъжете му почти изцяло са обградени и погълнати от врага. Насили се да гледа напред, обмисляйки собствената си съдба.
— Брат ти Уорик знае ли за това? И той ли е част от този заговор за измяната? — пак попита Едуард.
— Той е главата на семейството, Ваше Височество. Ако ударите някой от нас, удряте и него. Може би ще дойде да ви навести в замъка Уорик. Не е ли странно, като си помислиш, че под опеката на брат ми сега се намира не един, а цели двама крале — Хенри в Лондонската кула и вие? — Архиепископът зацъка с език, изумен от самата идея.
Едуард поклати глава.
— Глупак си, че ми казваш подобно нещо. Няма да го забравя, нито пък каквото и да е друго. И в Англия има само един крал.
Уорик се усмихна, вдишвайки мекия утринен въздух. По кейовете на Дувър вече беше изложен първият улов за деня, за да могат търговците да го купят и да му искат по-високи цени във вътрешността на кралството. Графът винаги бе обичал корабите и морето, любуваше се далеч повече на пръските и белоснежните гребени на вълните, отколкото на някоя прекрасна пролетна утрин. Но сега каретата му с кочияша отгоре идваше към него, а дъщеря му и нейният съпруг също приближаваха, хванати ръка за ръка и шепнещи си нещо. Наложи се да подсвирне, за да привлече вниманието им и да ги върне при себе си, за да се настанят в каретата.
Дъщеря му Изабел се бе изчервила и все намираше начин да докосне я с ръка, я с коляно Джордж Кларънс. Гледаше го с обожание и Уорик реши, че младият мъж сигурно е бил внимателен с нея предната нощ.
Откритата карета напредваше, докато камшикът плющеше над конете. Уорик забеляза, че зет му изглежда напрегнат.
— Добре ли си, Джордж?
— Никога не съм бил по-добре, сър, макар че, признавам, не мога да не се замислям за реакцията на брат ми, когато чуе новината. Просто се надявам той да приеме нещата както са и повече да не стане дума за това. Както вие казахте, сър, с Изабел вече сме женени. Това не може да се промени. Смятате ли, че Едуард ще го приеме?
Уорик се обърна и загледа ширналия се пред очите им прашен път.
— Сигурен съм, че ще го приеме — отвърна той. — Всички трябва да приемаме нещата, които не можем да променим. Аз не се безпокоя, Джордж. Изобщо не се безпокоя.
30.
— Сега си вървете у дома — рече Джон Невил. — Моите хора ще въздадат справедливост тук — той изгледа лежащите останки от кралската ловна дружина, като ги предизвикваше да откажат, ако смеят. След като крал Едуард бе пленен и отведен, наемниците на рода Невил навлязоха сред тях и използваха дръжките на брадвите си, за да наложат волята на господарите си. Лъкове, мечове и всяко ценно парче метал бяха обрани. Не една или две кесии и дрънкулки също бяха иззети, като действията бяха предприети с внезапни удари. Не ставаше и въпрос за съпротива, след като веднъж ги обградиха. Кралските рицари понесоха грубото отношение до голяма степен със стоическо безразличие. Стрелците нямаха много ценни неща у себе си освен лъковете, тъй че демонстративно захвърлиха оръжието си на купчина, сякаш не означаваше нищо за тях. Жестът беше красноречив и само очите, които проследяваха отвързването и подхвърлянето на лъковете, ги издаваха.
Най-смелите измежду ловците на краля протестираха с викове, когато отделиха от останалите членовете на семейство Удвил. Принудиха граф Ривърс и сина му да слязат от конете и им завързаха ръцете, после ги отведоха, отделени от всички други рицари и придружители на Едуард. Виковете и жалбите не секнаха и това вбеси Джон Невил. С рязък жест той изпрати хората си да ги укротят с тояги. Боят не отне дълго, но остави двама мъртви и четирима в безсъзнание и окървавени.