Кръвна връзка [Войните на Розите-3]

До обяд вече целият град Уиндзор знаеше, че кралят ще излиза да язди. Антъни Удвил пришпори кралските слуги да издирват стрелци с лък от всички села около Уиндзор и Лондон. Те бяха стигнали възможно най-далеч и резултатите идваха от по трима и четирима, присъединяваха се към вече сформиралата се дружина около краля, докато накрая станаха двеста с готови лъкове и колчани, с грейнали лица, предвкусващи предстоящото приключение. Чест беше да придружаваш краля. Виждаха го в двора пред конюшните радостно да бъбри с рицарите и оръженосците си. Щеше да ловува като крал на Англия със сокола си на рамо. В последния момент реши да облече по-тежки доспехи и смени коня си с огромния жребец, вече шестнайсетгодишен и в разцвета на силите си.

Също както броят на стрелците се беше удвоил, така и ловната му дружинка привличаше всеки, който реши, че може да извлече полза от присъствието си край монарха. Поне стотина мъже пристигнаха на кон и още толкова кучета се гонеха и лаеха наоколо. Въздухът ечеше от викове, тропот и смях и Едуард, в центъра на всичко това, със задоволство разкърши рамене, за да се отърси от бездействието.

— Дръж се здраво — дочу той вик наблизо. Обърна коня си и видя, че бащата на съпругата му пристига, яхнал една чудесна кобила, увита в наметало с гербове, и с високо вдигнато копие за глигани. Едуард се засмя при вида на граф Ривърс. Беше се привързал доста към стареца, макар че го посрещна с предупредително клатене на глава.

— Тези прекрасни момчета няма да се сдържат само защото си стар, милорд Ривърс. Младите имат предимство още щом затръбят роговете.

— Ваше Височество, доволен съм просто да мога да изляза на лов още един път. След тази ужасна зима хубаво е да почувствам отново слънцето върху лицето си. Ако не мога да остана с основната група, ще изостана и слугите ми ще се погрижат. Не се безпокой за мен, момче.

Едуард се позасмя на това, че бащата на жена му го нарече „момче“, макар човекът да беше на шейсет и четири години и цял живот да се бе отдал на виното и бирата, та сега туй го бе оставило с червено лице и сълзящи очи. Но той беше приятна компания, когато пиенето и безумните истории започнеха да се леят.

Споменаването на слуги накара Едуард да се смръщи и да хвърли поглед над събралото се множество, което се въртеше около него. Първоначалният му план да уголеми ловната си дружина се бе разраснал неимоверно. Заедно със слугите, рицарите и стрелците пред погледа му имаше около четиристотин души. Видя, че Антъни Удвил гледа посърнало това, което щеше да изпусне. Беше шумен, радостен хаос и той осъзна, че бройката само щеше да расте, ако останеше още тук. Още веднъж това беше притегателната сила на краля — мъжете искаха да го следват.

Едуард вдигна ловджийския си рог от връвта около врата си и изсвири продължително. Докато спре, мъжете вече се бяха смълчали, макар че кучетата все още квичаха и джавкаха превъзбудено.

— Бях уведомен, че край град Йорк има размирици — извика им той. — Тъкачите, господа! Те са забравили, че на мен дължат живота си. Трябва да им припомним за дълга им. Хайде, тръгваме сега! На север и към лова!