Кръвна връзка [Войните на Розите-3]

— Милорд Невил? Какво е станало, та да ме търсите тук? — младежът изведнъж пребледня. — Нещо с Изабел ли? Милорд, да не е болна?

Уорик спря и се поклони на мъжа с по-висок ранг.

— Изабел е с мен, Джордж. Навън е, изпълнена с живот.

— Не разбирам — рече младежът и избърса врата си, а след това подхвърли кърпата на един слуга, който я улови във въздуха. — Да дойда ли с вас, за да я видя? Сър, нищо не разбирам.

Уорик хвърли поглед към слугата, припомняйки му, че не са сами. После му показа с жест вратата, която знаеше, че води към стълбите и до железния покрив на двореца. Щеше да е тихо и защитено от ушите на онези, които биха докладвали думите му на краля.

— Това, което имам да ви кажа, е единствено за вашите уши, милорд Кларънс. Елате с мен, моля. Ще ви обясня всичко.

Младият херцог веднага го последва, без на лицето му да се изпише и следа от подозрение. Двамата се изкачиха по железните стъпала и бутнаха капака, който извеждаше на открито. Всеки, който би се качил след тях, за да подслушва, щеше да бъде чут. Сега, за първи пет от дни, Уорик задиша по-леко, усети мириса на реката и на града, докато над главите им се стрелкаха и крякаха чайки.

— Имаш ли ми доверие, Джордж? — попита го Уорик, щом младият мъж застана до него.

— Разбира се, сър. Знам, че се застъпихте за моята кауза пред краля. Знам, че спорихте заради мен с него, и съм ви благодарен повече, отколкото мога да изкажа с думи. Само мога да съжалявам, че не постигнахме нищо накрая. Изабел добре ли е, сър? Не посмях да ѝ пиша през последните месеци. Мога ли да я видя в каретата, когато си тръгвате?

— Това зависи от теб, Джордж — отвърна Уорик. — Аз дойдох, за да те отведа към брега, ако желаеш да дойдеш. Там ме чака кораб, малко корабче, което ще ни отведе до крепостта Кале. Оттам имам документи, с които да мина през портите и да ида във Франция.

Кларънс поклати глава.

— С Изабел ли, сър? Не разбирам точно какво ми казвате.

Уорик пое дълбоко въздух. Тук беше същината и тя бе част от онова, което планираше през зимните месеци.

— Брат ти не може да те ожени, ако вече си обвързан, Джордж. Ако се ожениш за дъщеря ми, Едуард нищо не може да стори, за да го предотврати, не и тогава. Ти си му брат и ми се струва, че впоследствие той ще разбере, че това е най-доброто за теб.

Джордж Кларънс го изгледа сащисано, докато силният на тази височина вятър развяваше косата му по челото и пред ококорените му очи.

— Вие ще ми позволите да се оженя за Изабел? Във Франция?

— Милорд Кларънс, това ще стане още днес, преди слънцето да е залязло, ако успеете навреме да си съберете ума! Всичко съм подготвил вместо вас. Въпросът е единствено дали искате този брак и дали смеете да рискувате гнева на брат си.

— Да се оженя за Изабел? Хиляди пъти „да“! — отвърна младежът и стисна бъдещия си тъст за ръката — толкова силно, че Уорик трепна от болка. — Да, милорд. Благодаря ви! Да, ще дойда във Франция и да, ще се оженя за дъщеря ви, ще я защитавам и ще ѝ дам честта си като щит, за да я пази.