Кръвна връзка [Войните на Розите-3]

Младият мъж се загледа в лодките по Темза със замаяни от почуда очи. Изведнъж погледът му потъмня и той се обърна.

— Ами вие, сър? Брат ми ще ми прости, сигурен съм. И, разбира се, ще прости на съпругата ми. Нима той самият не се ожени по любов? Едуард ще беснее, ще чупи посуда, но няма да ми потърси сметка, така мисля. За вас обаче неговият гняв ще бъде… — тук гласът му заглъхна, защото се сети, че не му се иска да разубеди Уорик от изпълнението на плана.

— Аз съм най-първият му граф и негов съветник — внимателно обясни Уорик. — След Тоутън той ме нарече свой другар, а пък семейството ми е поддържало от самото начало както Едуард, така и вашия баща. Може да избухне, Джордж, да, сигурен съм, че ще е така — но двамата с него сме приятели и бурята ще отшуми.

Уорик говореше с лекота, макар че вече не вярваше в нищо от това. Дали заради отровата, която Елизабет Удвил изливаше в ушите му, или заради собственото му чувство за предателство и детинския му нрав, но Уорик имаше съвсем ясно съзнание за пълния разрив, който щеше да последва. Бе прекарал няколко тъмни нощи, за да го планира.

Джордж Кларънс чу всичко, което искаше — че сватбата може да се осъществи и че всичко ще бъде за добро с времето. Той прегърна Уорик, изненадвайки го, преди да хукне надолу по стълбите с такава скорост, че графът бе сигурен как ще падне и ще си счупи врата.

Не можеше да поддържа неговото темпо, галопирайки из залите. По-възрастният мъж стигна до входните врати на замъка Бейнардс тъкмо когато Джордж Кларънс скачаше върху капрата на отворената карета. Херцогът пое в прегръдките си разплаканата Изабел Невил, с което шокира кочияшите, двамата стражи и групичката минаващи. Уорик се изчерви от неудобство, шумно прочисти гърло и приближи, като с това накара двойката да отскочи като попарена с еднакво изражение на виновна страст, изписана върху лицата им.