Отписаният

— Нали сте от Главна прокуратура? — викаше срещу тях един чернокос младеж, а сега и срещу мен и възбудено размахваше книжа, които се сипеха по пода. — Ето колко писма сме ви изпратили! Вие я убихте! Вие! — И неизвестно защо забоде пръста си в мен. Сигурно защото вече бе изпобол Володя и Костя.

— Имам алиби — опитах да се измъкна с шега. — Сутринта си бях у дома.

Но това само наля масло в огъня.

Сега крещяха всички. Някои сътрудници имаха истерика. И тогава Меркулов ме шашна. Взе че пусна телевизора. И седна срещу него, като следеше внимателно разиграващите се там латиноамерикански страсти.

— Какво, да не сте дошли тук да гледате кино? — кресна главният оратор.

— Сега ще предадат последните новини. — Меркулов дори не се обърна. — Може да кажат нещо съществено за смъртта на вашата Женя.

Те се спогледаха и млъкнаха.

— А нас не искате ли да изслушате? — попита младежът.

— Затова сме дошли — бе невъзмутим Меркулов. — Но когато говорят всички едновременно, нищо не може да се разбере.

— А вие наистина ли искате да намерите убиеца? — попита някакво момиче.

— Търсим го. — Костя разпери ръце. — Колко месеца вече. Вашата колежка е осмата поред. Но преди да узнаем кой е, искаме да разберем защо. Изясняваме мотивите. Ето, това е следователят, който води делото.

— Вече знаем кой извършва тези престъпления — казах аз. — Дори вашият вестник публикува фоторобота. Нали помните?

— Вие ли сте следователят Турецки? — попита младежът, който засега говореше вместо всички.

— Същият. Извинете, а вие кой сте?

— Толя Воронин. — Той протегна тясната си студена длан, изпоцапана с нещо черно. — Заместник-главен редактор. Женя работеше в моя отдел.

— Много ми е приятно — казах. — Представям си колко време сте изгубили за емоции.

— А този младеж кой е? — Той безцеремонно посочи с пръст Володя, който се смути. — Също ли е следовател?

— Работи в моята следствена група — поясних. — Ще поддържа контакт с вас. Ще се занимава с вас и ще ви разпитва. Това ли беше? Свършиха ли въпросите? Може ли да попитам за някои неща?

— В моя кабинет въпросите задавам аз — заяви той в пародиен стил, което предизвика усмивки по разплакалите физиономии на Женените колежки, но те бързо угаснаха. Сигурно се е нагледал на криминални филми с характерните щампи. — Откъде решихте, че точно този е убиецът? — попита Воронин вече с нормален тон.

— По почерка — отвърнах. — И по доказателствата, които имаме. При това мога да се позова и на един толкова нематериален аргумент, какъвто е интуицията.

— Ние писахме за килъра — каза той. — Макар да ни отказахте контакт. Отказахте да давате информация. Или нещо греша? — Той присви очи.

— От вас щеше да излезе добър следовател, ако навремето бяхте завършили юридическия факултет. А не може ли да поговорим в по-тесен кръг? Искам да съм сигурен, че чутото няма да излезе от тези стени.