Не се сбогувам [bg]

- Набий мен. Аз ще седя и ще ползвам само лявата си ръка.

Тя се изправи, взе тежкия стол с пръсти, сякаш беше пухче. Изнесе го на празното място. Седна. Закачи се със стъпала за краката и прибра дясната си ръка зад гърба.

Какво лице, мислеше си Маса. Като гъста мъгла, през която душата изобщо не се вижда. Съвсем нищо не се вижда.

- С една ръка? - засмя се вежливо той. - Сигурно се шегуваш?

- Ако ме победиш - ще живееш. Ако ли не - ще умреш. Седящите около масата тихо, но оживено си шепнеха, очевидно се наговаряха за нещо. Маса се досети за какво. Китайците обожават да сключват басове. Като че ли желаещи да заложат на чужденеца не се намериха.

Е, сега ще ти покажа аз една японско-китайска война, злорадо си помисли Маса. Като през 27 година от ерата на Мейдзи, когато вашите пълчища са мислели, че ще смачкат малката ни армия като комар, а след това едва са успели да избягат.

Той се хвърли напред без каквато и да било подготовка, без предупреждение, като използва техниката хи-но-хъо, „огнен град" - това е, когато къси удари се сипят от всички страни.

Нито един не достигна целта. Юмруците неизменно се натъкваха на пърхащата длан, а когато Маса за миг отпусна натиска, ръката болезнено му лепна един по крайчеца на носа. Потече кръв.

Той се ядоса и удвои честотата на ударите, но единствената ръка на китайката с лекота ги отбиваше. Опита се да я удари отляво с коляно - посрещна го железен лакът. Маса така се съсредоточи върху тази проклета вездесъща, непробиваема ръка, че вече не виждаше нищо освен нея. Затова неочакваната атака от другата страна го свари неподготвен. Шуша го фрасна в слепоочието отдясно и боят приключи.

Когато Маса изплува от люшкащия се мрак, се оказа, че лежи на пода и върху гърдите му е опрян малък крак с кожен чехъл. Отдолу Шуша изглеждаше огромна, издигаща се едва ли не до тавана. В този ракурс лицето й приличаше на сияеща луна.

Първата мисъл, която се появи във все още размътената му глава, бе: „Буда Амида, каква жена! Никога не съм виждал такава!"

- Каза, че ще се биеш само с лявата ръка - укори я той. - Това не е честно.

- Единствената причина да си жив е, че само лявата ръка се оказа недостатъчна. Много отдавна не съм срещала толкова сериозен противник.

Замайването изчезна напълно и Маса видя, че в помещението освен тях няма никого.

- Къде са всички?

- Отпратих ги. Искам да те опозная по-добре. Кажи, защо си дошъл? Само не ме лъжи, че искаш да се биеш за Интернационала. За това си прекалено хитър и прекалено стар.

- Не съм стар!

На колко ли години е тя? Тридесет? Четиридесет? Петдесет? Добре ще е, ако е на четиридесет, най-добрата възраст за една жена. Но ако все пак е на повече, също не е лошо.

Погледна крака, притискащ гърдите му. Слава богу, беше нормален, не стяган с превръзки. Впрочем, ако краката й бяха такива, нямаше да я вземат за телохранител.

- Ти самата се сражаваш за Интернационала. Защо и аз да не мога?