Не се сбогувам [bg]

Тогава, докато разследваха делото за злодейския взрив на улицата в града, те бързо установиха, че на убийците са помагали китайски търговци, които продаваха всякакви дреболии по улиците. Именно те, които вечно стърчаха по кръстовищата, бяха предали сигнала, че автомобилът на трезора се приближава към мястото на нападението.

В Харков имаше много китайци. Надойдоха по време на Първата световна война, когато от Полша бяха евакуирани оръжейните заводи и там бе необходимо голямо количество работна ръка - нали местните мъже бяха отишли в армията. В покрайнините на града се образува цял квартал, чието население, две или три хиляди души, дърдореше на напевен, неразбираем за нормалните хора език.

След революцията, когато заводите спряха, много от азиатците си заминаха, но мнозина останаха. В комендатурата на чекиста Заенко имаше цял китайски взвод, който в името на Третия Интернационал безпощадно изтребваше враговете на Съветската власт. От този взвод със сигурност бяха и амбулантните търговци, помогнали на диверсантите.

Агентите на полковник Козловски не можеха и да се надяват да ги открият, защото за руснаците всички китайци изглеждаха еднакво, а пък и нямаше как чужд човек да проникне сред тях.

- Друго си е да си ти - каза Фандорин.

- От вас не съм очаквал такова нещо, господарю – обиди се в началото Маса. - Само невежите акахиге[94] могат да объркат японец с китаец. За китайците ние сме също така чужди, като и белите.

Но господарят отвърна с коан от дзен будизма:

- Мислещата глава е подобна на кочан зеле.

Маса се замисли и измисли, разбира се. Под многото листа от повърхностни разсъждения се намери кочанчето на правилното решение.

Чудесна работа стана, приятно му бе да си спомни. Маса отдавна не се беше забавлявал така.

Представи се за китаец по рождение, отведен като дете на Йокохама, където почти е забравил родния си език. „Почти" - защото в бандитската си младост Маса се беше научил да си общува с шанхайските контрабандисти на южния им диалект, а години по-късно, по време на разследването на шумното „Дело на сиамските близнаци", три месеца работи като бияч в Чайнатаун в Сан Франциско и горе-долу се научи да говори на северното наречие, което наричат „мандарин". Лесен език, не е като руския.

„Йокохамският китаец" много бързо се ориентира сред жълтокожите харковчани, намери сред тях един, причастен към червената мрежа, а после с лекота стигна и до бомбаджиите. Тези лоши хора изцяло си платиха за злодеянието, но господарят каза да не пипа китаеца, защото той не бе проливал кръв. При същия този Чен японецът отиде сега. Човечецът си беше малко... сяожън, на китайски казано, но в Поднебесната империя, както и в Страната на Изгряващото слънце, дългът на благодарността се смята за свещен.

Маса откри Чен на втория ден, той си беше сменил жилището, но, слава на предците, беше останал в Харков.

Старият познайник много се учуди на нечакания гост.

- Ма Ся? Къде изчезна? Как ме намери?

Маса беше подбрал китайски йероглифи, които се четяха подобно на истинското му име:

- Как къде съм изчезнал? - учуди се той, като предпочете да се престори, че не е чул втория въпрос. - Предупредих те да се спасяваш и аз самият също се скрих. А сега - услуга за услуга. Помниш ли как ми предлагаше да ме свържеш с вашия лаода и аз се отказах. Сега искам. Свържи ме. Ще бъда заедно с вас!

Чен не се отличаваше с ум, с него можеше да се действа без кой знае какви мъдрости. „Лаода" значи „началник", „командир". Може би Маса се изрази куцо на китайски, нещо като „твой казах крие и мой също крие", но Чен разбра.

- Защо тогава не поиска, а сега искаш? - попита той след кратка пауза.

- За белите ние, китайците, сме половин хора. Наричат ме жълтур! Сега съм за интернационала. За червените. За пролетариите от всички страни. Заведи ме при лаода. Аз сам ще му обясня всичко.

- Преди можеше, сега не може. Нарича се конспилация. Не може да се водят чужди. Ще говоря с лаода за теб.

- А той ще откаже или ще вземе дълго да ме проверява, така ли? Това щеше да е правилно, ако не ме познаваше. Но ти ме познаваш. Вече съм проверен. Води ме право при лаода!

- Не мога. Имаме строги правила. Не може чужди.

- Ама и ти си един... - Маса направи жест, с който шанхайските контрабандисти изразяваха презрение: поклати кутрето си. - Когато ти спасявах живота, тогава не бях чужд. Е, добре, тръгвам си и нека те бъде срам десет хиляди години.