Не се сбогувам [bg]

- И к-какъв е той?

Мона видя, че на Ераст наистина му е интересно, и веднага си спомни, че той със същото любопитство бе разговарял с директора на „Зеленото Училище".

- Кафяв. Цветът на говната - пардон, мадам - Скукин говореше спокойно и уверено, явно излагаше нещо отдавна обмислено. - Лошо миришеща и непривлекателна, меко казано, но за сметка на това честна. Истината е там, че всяка държава, и особено нашата, се държи само със страх и принуда. Хората се делят на такива, които вземат решенията и такива, които ги изпълняват, дори и да не искат. Защото се страхуват да не се подчинят. Русия се заклати и започна да се разпада, когато слабият и глупав цар реши да си поиграе на свободи през деветстотин и пета. Всички, на които им се полага да си мълчат, веднага се разприказваха. Стадото, което трябваше да се събира само когато му бъде наредено, веднага се превърна в глутница. На кого му стана по-добре от това? На никого. В Русия, която ние ще построим отново върху това пепелище, всичко ще бъде различно.

- И как? - попита кратко Фандорин.

- Здраво и непоклатимо, а за стадото - страшно. Първо ще избесим по площадите и кръстовищата всички червени, малинови и бледорозови. Ще висят дълго, докато не изгният. Като стрелците по времето на Петър Велики.

Всички недоволни ще пратим в специални лагери, където или ще пукнат, или ще се превъзпитат. Ще имаме вездесъща тайна полиция, дори само името й ще всява трепет. И за ръководството на тази служба ще ни бъдат необходими такива хора като Черепов. А не такива като покойния Козловски.

Войсковият старшина, който и преди това слушаше полковника с явно одобрение, два пъти енергично кимна.

- Голяма работа е вашият началник на т-тайната полиция. Едва се появява нишка и той я къса със собствената си ръка.

- Както я е скъсал, така и ще я възстанови. Благодарение на Елизавета Анатолиевна имаме възможност да стигнем до нелегалната организация от друга страна. И знаете ли какво. Може пък да постъпим другояче и да се разминем без началничката. Да постъпим по-простичко - Скукин се обърна към Черепов. - Помните ли кого оставихте да пази пред вратите на актовата зала преди пристигането на главнокомандващия в сиропиталището?

Черепов сбръчка чело.

- Някакви двама, които ми бяха подръка... Съжалявам, не помня. Конвойната полустотня е набрана наскоро. Знам всички имена. Но лицата още не много добре. А какво има?