Не се сбогувам [bg]

- За какво мислиш? - попита Мона мрачния си съпруг, когато излязоха навън.

- Ако бялата армия започне да воюва по татаро-монголския метод на Скукин, тя ще победи. Но с какво кафявата Русия ще е по-добра от червената? Вероятно ще е по-лоша...

Ако ще да е кафяво-малинова, само ние да не сме в нея, помисли си Мона. По-далеч от този нужник с говняната му правда, по-далеч.

И изведнъж се усмихна, защото й дойде озарение, което се нарича с красивата японска дума „сатори". Не в Америка и не в Япония трябва да заминат. Те не са достатъчно далеч. В Нова Зеландия, ето къде! Мона беше чела за тази далечна благословена земя в „Нива[93] още преди революцията. Там е истинското приказно царство. Целогодишно е месец май, няма нито хищни животни, нито земноводни, нито кръвосмучещи насекоми, само зелени поля с бели овчици, прозрачни езера, сини планини, а хората са тихи, спокойни и приветливи.

- Бил ли си в Нова Зеландия?

- Да - отвърна невероятният мъж, който беше ходил навсякъде по света и замига със сините си очи. - Защо п-питаш?

- Хубаво ли е там? Наистина ли е най-добрият климат на земята?

- Там е много с-скучно. Никога нищо не се случва. Какво общо има тук Нова Зеландия?

Скучно - точно това ни трябва. На Мона вече й стигаха приключенията за този живот.

- Вярно ли, че там през цялата година е като късното лято в Ялта? - попита тя невинно, защото разговорът за Нова Зеландия изискваше предварителна подготовка.

- М-може би да. Накъде биеш?

- Ами натам, че може пък да трябва да се преместим в Ялта? Там е по-приятно и по-здравословно, отколкото тук. Нали виждаш, че се чувствам прекрасно. Ако вече сме установили кой е взривил приюта, значи твоето обещание към Гай-Гаевски е изпълнено, нали?

- Вероятно да - отвърна мъжът й.

Мона дочу съжаление в гласа му и окончателно реши: в Ялта, час по-скоро. Тих град в тила, никакви съблазни.

- Чудесно. Ще изчакаме да се върне Маса, и ще тръгнем.