Не се сбогувам [bg]

Чен с всяка крачка ставаше все по-нервен, на няколко пъти се опита да убеди спътника си да се откаже от това начинание, а пред самата врата направо се вцепени, но Маса го хвана за врата и насила го набута в бараката. Около масата под висящата от тавана газена лампа се бяха събрали десетина души. На тясната страна, на стол с висока облегалка седеше жена, в която японецът веднага впи поглед.

Лицето й бе като на монахиня - безстрастно. Възрастта - неопределена. Косата - късо подстригана. Очите безцветни. В ръката си държеше доста дълго бамбуково цигаре, в което димеше папироса. Бе облечена с черна куртка с права яка.

Когато се опитваше да си представи каква е една или друга жена, Маса винаги си въобразяваше каква би била тя в минути на страст - нежно податлива, като кошута, взискателна и вкопчваща се като октопод, или щедра като сочна диня. Но беше напълно невъзможно да си представи Шуша в обятията на мъж, а това бе много лош признак. Маса настръхна.

Той се поклони и приветства почтената компания.

- Да цзяхао!

Всички гледаха непознатия, но никой дори не кимна. По лицата им (някои млади, някои не съвсем, но нито едно старо) имаше един и същ израз, който не се хареса на Маса: така обикновено гледат долетяла муха, преди да я смачкат.

Чен заговори с треперещ глас - толкова бързо, че Маса не разбираше половината, само общия смисъл. Че това е същият онзи Ма Ся, който през август го е спасил от бялото контраразузнаване, другарката Шуша сигурно си спомня. Ма Ся е родом от Шанхай, но от дете е живял в Япония. Много молил да го доведе тук. Искал да бъде с тях. Запъна се и млъкна. Маса се поклони още веднъж, като събра ръце пред себе си, по китайски.

Лицата се обърнаха към началничката - какво ще каже тя? Дресирани са като маймуни в цирка, помисли си Маса. Той все така следеше Шуша, беше ясно, че останалите бяха без всякакво значение.

Жената извади папиросата от цигарето и внимателно я загаси в пепелника. Тихо, много тихо (всички изпънаха шии, за да я чуят) рече:

- Другарю Чен, нали казах да не се водят чужди хора?

- Той не е чужд, нали обясних... Той ме спаси! Той е за Интернационала, иска да се сражава заедно с нас срещу белите дяволи!

- Аз решавам кой е чужд и кой не, а заповедта си е заповед. Нали знаеш какво се полага за неизпълнение на заповеди?

Шуша извади нещо от малка кутийка, сложи го в устата си. Сигурно беше канелено или ментово бонбонче. Китайците обичат.

- Та какво се полага за нарушаване на заповедта ми? - повтори тя през стиснати зъби.

Чен се разтрепери.

- Изслушай ме, почтена другарко Шуша - каза Маса. - И ще видиш, че не съм чужд.

Жената поднесе цигарето до устните си, чу се тих звук и Чен се хвана за гърлото, очите му се изцъклиха. Всич ки около масата потрепериха.

След като хърка няколко секунди, Чен отпусна ръце. Очите му станаха стъклени. Беше се проснал на пода като дърво. От врата му, встрани от адамовата ябълка, стър чеше игла.