Не се сбогувам [bg]

Кракът засили натиска и сърцето на Маса затрептя, но не от страх, а от много остро и по-скоро приятно чувство, за което нямаше название.

- Ще ти кажа истината. Дойдох тук, за да се добера до Зае-тунчжи.

Тесните й очи станаха още по-тесни, сякаш по лика на луната премина лека сянка.

- Защо ти е той?

- Не ми трябва на мен, а на моя лаода.

- Кой е той?

- Онзи, който през август откри и наказа хората, които през лятото убиха на улицата много мирни граждани. Моят господар е цзюнцзь (на китайски това значеше „благороден мъж") и целите му са винаги благородни. Той е велик детектив и майстор на японската бойна школа Нин-джуцу.

- На коя?

Маса повдигна крачола й и написа с пръст йероглифи по кожата. Кожата беше гладка и прохладна. Прииска му се да я целуне, но се отказа.

- А, женшу, чувала съм много интересни неща за нея. Твоят лаода китаец ли е или японец?

- Руснак е.

Тънките вежди едва трепнаха. Това безусловно бе знак за крайно учудване. Маса полека се учеше да чете каменното й лице.

- Не знаех, че сред руснаците има цзюнцзь и майстори на женшу... - Шуша леко въздъхна. - Какво да правя с теб, Ма Ся? Мога да те убия, но тогава твоят лаода ще прати някого другиго, когото не познавам. Или ще започне да отмъщава за теб сам...

Колко е умна, помисли си Маса. Жалко, че аз лежа, а тя стои. По-добре да беше легнала и тя.

- И чудно защо не ми се ще да те убивам – замислено изрече тя. - Това е много странно. Обикновено убивам с удоволствие.

- Това е, защото кармата ни събра. Кармата прати мен, защото твоето време на самота приключи...

Сигурно много криво изрече това на скапания си китайски, но Шуша разбра. Красивите вежди се повдигнаха нагоре с още половин сун[96] .

- ...Бях сигурна, че времето ми на самота никога няма да свърши.

Тя махна крака си от гърдите му, обърна се с гръб и обхвана с ръце раменете си. Маса се трогна от този неочакван женски жест, от беззащитния й гръб и задиша шумно. После меко скочи на крака, с усилие се удържа да не я прегърне и каза проникновено:

- ...А мен кармата ме доведе при теб, защото вече не съм необходим на моя лаода. Служих му вярно и предано много години, защото следвах великата цел: наказвах Злото. Но скоро ще бъда свободен, самотен и ще остана без смисъл в живота, защото господарят ми се оттегля, избрал е покоя и се отказва от великата цел. А ти я имаш. Все ми е едно в какво се заключава тя. Достатъчно е, че тя е велика. И ако поискаш, ще служа на теб.

Шуша бързо се обърна. Очите й бяха мокри и очите на Маса също бързо се напълниха със сълзи.