Не се сбогувам [bg]

Маса вървеше към уговореното място с пружинираща походка, а в гърдите му пърхаха крилцата на шарена пеперудка.

Именно това е любовта, мислеше си той. Ето каква била значи. Съвсем различна от това, което си представях.

Шуша му беше казала да върви от товарната гара покрай ръждивите релси на изоставената железопътна отсечка до будката на служителя по поддръжка на линията.

Ето я и малката олюпена къщурка със зеещата дупка на прозореца. До будката оставаха петдесетина метра, когато Маса видя Шуша. Беше клекнала под един храст, димейки с дългото си цигаре.

Маса придаде на лицето си сурово изражение, защото с жената трябва да си сдържан, и се спря.

- Изпълних обещанието си. Ти изпълни ли твоето?

Тя се изправи. Ъгълчетата на устата й едва забележимо се раздвижиха. Шуша се усмихваше!

- Ще те заведа при Зае-тунчжи и после прави с него каквото пожелаеш. Но първо трябва да се убедя.

- В бъдеще, когато ме опознаеш по-добре, ще започнеш да вярваш на думите ми -строго каза Маса - Ето, виж.

Той свали торбата си от рамото, развърза връзките.

- Това е главата на моя лаода. Много го обичах, но теб обичам повече.

Шуша надникна вътре.

- Истински цзюнцзь. Красив е дори в смъртта. Разтегна устни още по-широко - за нея това вероятно означаваше, че се залива от смях - и плесна Маса с отворена длан по главата, уж не беше силно, но той се строполи по гръб. В ушите си чуваше звън, пред очите му се въртяха кръгове с цвета на дъгата.

- А ти си истински бендан. Сбогом, много ме повесели с твоя смешен китайски и с глупостта си.

Тя захвърли папироската, пъхна в устата си игла и вдигна цигарето.

Маса можеше да се изтърколи встрани, защото ударът го свали на земята, но не го бе зашеметил. Но не пожела. Защо да живееш, когато с теб са се отнесли по този начин?

- Кучка - каза той на Шуша на руски. Така или иначе нямаше време да съчини предсмъртно хайку.

Но тръбичката не издаде плюещ звук, а гръмна оглушително. Посред челото на китайката се появи черно кръгче, главата й рязко се килна назад, тялото се свлече на тревата.

Маса изумено седна.

Покрай релсите вървеше господарят с димящ револвер в ръка.

- Съвсем си се разкиснал - каза той с укор. - Дори не забеляза, че вървя след теб. Срамота.

А Маса изобщо не се зарадва. Закри лице с ръце и се разтресе от ридания.

- Тя не ме обичаше, сгреших... Но аз... аз я обикнах. Мислех, че ще бъдем заедно. Като вас с госпожата... Мислех, че и ние ще имаме дете. Мислех си, нека вие имате момиченце, а ние момченце и когато пораснат...