Обречена на теб [bg]

— Съжалявам, момко.

— Аз също.

— Трябваше да съм там.

— И още един човек, когото обичам, да попадне в обсега ни куршумите? — Станах, бях прекалено напрегнат и не ме свърташе на едно място. — Истински късмет е, че по това време беше в дома на семейство Лукас.

Ангъс ме погледна за момент, после сведе поглед към ръцете си.

Трябваше ми минутка, за да осъзная какво съм казал. И още една, за да се сетя, че никога преди не съм му казвал, че го обичам. Надявах се, че все пак го е знаел.

Пое си дълбоко въздух, вдигна брадичка и ме погледна отново.

— Как е Ева?

— Трябва да проверя. В момента е във ваната.

— Горкото момиче.

— Все още не знае — изрекох и потърках врата си. — Не съм ѝ казал.

— Гидиън — Ангъс бе разтворил широко очи и в тях се четеше палещият ужас, който изпитвах аз, — не можеш…

— Каква би била ползата, ако ѝ кажа? — срязах го. — Засега не знаем нищо. Майка ѝ вече я няма. Не бих я пуснал да се върне там и да види… това. Защо да я измъчвам и да я излагам на риск? Боже мой, можеше тя да е на мястото на Моника! Ако не я държим в безопасност, може да ѝ се случи същото.

Гледаше ме като човек, който бе виждал — а и все още виждаше — твърде много неща.

— Ще проведа няколко телефонни разговора — казах и извадих телефона си. — Трябва да поставя ситуацията под контрол, преди да ѝ кажа. Да се опитам да смекча удара, доколкото е възможно. Преживяла е толкова много… — Не можех да говоря повече, очите ми горяха.

— Какво да направя, за да ти помогна? — попита Ангъс тихо.

Взех се в ръце.

— Трябва ми самолет, който да докара бащата на Ева. Сега ще му се обадя.

— Ще имам грижата — заяви и се изправи.

— Дай ми няколко минути, за да му съобщя новината, и му изпрати съобщение с информация за полета веднага щом я получиш.

— Няма проблем.

— Благодаря ти.

— Гидиън… Трябва да ти кажа, че претърсването на дома на семейство Лукас се оказа успешно. — Бръкна в джоба си и извади флашка с размерите на дребна монета. — Ани държеше това в сейф в спалнята, в кутийка под бижутата си. Сканирала е всички записки.

Погледнах го с празен поглед.

В момента Ани и Хю бяха най-малката ми грижа.

— Всичко е лъжа — продължи. — Не се споменава нищо за случилото се. Но когато имаш време да погледнеш записките, може да ти се стори интересно казаното за Кристофър.

Ангъс остави флашката на бюрото ми и излезе от стаята.

Вперих поглед в нея. Приближих се, отворих чекмеджето и с едно движение я бутнах вътре.

Включих отново телефона си. Видях, че имам есемеси и гласови съобщения от Кари, Магдалин, Кланси, Айрланд, Крис…

Дойдоха ми в повече в този момент, затова отидох на главното меню.

Избрах телефона на доктор Питърсън и му се обадих. Изслушах записа и натиснах бутона за спешни случаи извън работно време. Казах на оператора, че наистина става въпрос за изключително спешен случай и докторът трябва да ми се обади възможно най— скоро.

Говорех за нещо изключително лично, но целият разговор протече хладно и дистанцирано. Този мрачен процес ми се стори обиден за красивата и изпълнена с живот съпруга и майка, която вече не бе между нас. И все пак установих, че много ми се иска, ако е възможно, и следващият разговор, който се налагаше да проведа, да протече също толкова спокойно и безпристрастно.