Обречена на теб [bg]

— Опитаха се да ти го вземат — прошепна Гидиън, но аз го защитих.

— О, благодаря ти, миличък. Толкова си добър с мен.

Сложи ръка на бедрото ми под масата и го стисна леко.

Наблюдавах съпруга си, докато хапвах сладкиша. Възхищавах се колко спокоен и отпуснат изглежда, докато Глен обясняваше каква важна работа върши организацията му в града. Всеки път, когато се сетех, че може да ми се наложи да държа реч от името на Гидиън, стомахът ми се бунтуваше. Но в крайна сметка щях да се науча да се справям. Щях да науча всичко необходимо, за да съм от полза както за съпруга си, така и за „Крос индъстрис“.

Имахме време, а аз имах любовта на Гидиън. Останалото щеше да си дойде на мястото.

— За нас е чест да отдадем дължимото на един мъж, който не се нуждае от представяне…

Оставих вилицата и се заслушах, докато Глен възхваляваше многобройните качества на

съпруга ми, щедростта и отдадеността му на каузи в полза на жертвите на сексуално насилие. Крие наблюдаваше Гидиън, сякаш го разбираше по-добре и се гордееше с него. Гледаше го по същия начин, по който гледаше Айрланд.

Залата избухна в аплодисменти, когато мъжът ми се изправи с гъвкаво движение. Аз също станах заедно с Крие, Кари и Айрланд. Всички в залата ни последваха и Гидиън се изкачи на сцената, придружен от нестихващи овации. Преди да тръгне, ме погледна и леко докосна косата ми.

Изпитах особено удоволствие, когато видях как преминава по сцената. Движеше се с равномерна уверена крачка и приковаваше всички погледи. Беше силен и в същото време грациозен. Движеше се така красиво, че бе истинско удоволствие да го гледаш.

Постави върху катедрата плакета, който му бяха дали; загорените му от слънцето ръце контрастираха с белите маншети на ризата. После започна да говори. Произнасяше всяка дума внимателно и ясно, сякаш ѝ отделя специална милувка. В залата не се чуваха други звуци, всички бяха омагьосани от красивата му тъмна осанка и ненадминатото му дар слово.

Всичко свърши прекалено бързо. В момента, в който Гидиън взе плакета, се изправих отново на крака. Ръкоплясках толкова силно, че дланите ме заболяха. След това го насочиха към единия край на сцената, където го очакваха Глен и някакъв фотограф. Гидиън им каза нещо, обърна се към мен и протегна ръка — искаше да отида при него.

Изчака ме до стълбите и ми подаде ръка, за да ми помогне да се кача с високите си токчета.

— Толкова силно те желая в момента — прошепнах му тихо.

Гидиън се засмя:

— Секс маниачка.