Обречена на теб [bg]

Вместо това се обърнах и тръгнах по коридора към втората баня, където бяха тоалетната и изкуствената трева на Лъки. Оставих го там и прокарах пръсти през косата си.

Мисли, по дяволите! Боже, нуждаех се от нещо за пиене.

Да. Питие. Силен алкохол.

Отидох в кухнята и се запитах какво би пила Ева. Може би някакъв дижестив? Домашният телефон. Дявол да го вземе. Отидох да му изключа звука и видях, че някой вече го е направил. Тогава мярнах кафемашината и се сетих отново за напитката.

Нещо топло. Отпускащо. Без кофеин.

Чай. Отидох до килера и започнах да ровя. Разбутах кутиите по рафтовете — търсех кутията с чай, която Ангъс държеше в мезонета. Някакъв билков боклук, който уж действал успокояващо. Открих чая и се заех да го приготвя. Напълних една чаша с гореща вода от чешмата. Пуснах две пликчета чай в нея, добавих порядъчно количество ром и лъжица мед. Разбърках, разлях по плота. Още ром.

Изхвърлих пликчетата в умивалника и се върнах обратно при жена си.

За миг изпаднах в паника, тъй като не я открих в спалнята. После чух, че е в дрешника, и въздъхнах дълбоко от облекчение. Оставих чашата с чай до ваната, спрях водата и отидох при Ева. Заварих я да седи на пейката и да си събува обувките.

— Мисля, че роклята е напълно съсипана — каза ми. Изправи се боса и ми показа скъсаното място от лявата страна на дрехата.

— Ще ти купя друга.

Усмихна се широко:

— Много ме глезиш.

Беше истинско мъчение. Всяка секунда. Всяка лъжа, която изричах. Всяка истина, която премълчавах.

Болеше ме от любовта в очите ѝ. От безпрекословното ѝ доверие. По гърба ми започна да се стича пот. Свалих сакото си с бързо движение и го захвърлих. Дърпах с все сили папийонката и яката на ризата си, докато свалих и двете и най-после можех да дишам.

— Помогни ми да се разкопчая. — Ева се обърна с гръб към мен.

Разкопчах роклята и я смъкнах от раменете ѝ, оставих я да се свлече на пода. После разкопчах сутиена ѝ и тя въздъхна облекчена, защото вече нищо не я стягаше.

Огледах я и изругах мислено, като видях синината, която вече се оформяше на бедрото ѝ, и ръката ѝ, издрана от червения килим.

Прозина се.

— Боже, колко съм уморена.

„Слава богу!“

— Трябва да се наспиш тогава.

Хвърли ми страстен поглед:

— Не съм чак толкова уморена.

Господи! Ако ме изкормеха жив, едва ли щеше да ме боли толкова много. Не можех да я докосна, не можех да правя любов с нея… след като я мамех по този начин.

Преглътнах с усилие.

— Добре. Първо трябва да свърша малко работа. И да ти взема чантата. Приготвил съм ти чай с малко ром. До ваната е. Отпусни се, аз ще дойда при теб веднага щом мога.

— Всичко наред ли е?

Не можех да я лъжа повече, затова ѝ казах нещо, което беше вярно, но нямаше нищо общо със ситуацията:

— Тази седмица ми остана много недовършена работа. Някои неща не търпят отлагане.