Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
Не бяха минали и две минути, и вратата на замъка отново се отвори. Снейп се втурна навън и затича към върбата.
Хари сви юмруци, като видя как Снейп спря изведнъж до дървото и я вдигна.
— Махни си мръсните лапи от нея! — озъби се Хари едва чуто.
— Шшшт!
Снейп грабна клона, с който Лупин бе вкаменил върбата, промуши го до чвора и изчезна от очите им, намятайки мантията.
— Това е — отбеляза Хърмаяни. — Сега всички сме там долу… и само трябва да изчакаме, докато отново излезем…
Тя завърза здраво около най-близкото дърво края на въжето на Бъкбийк, седна на сухата земя и обгърна колене с ръцете си.
— Хари, има нещо, което не разбирам… Защо дименторите не стигнаха до Сириус? Помня как се приближиха и после струва ми се, съм припаднала… Бяха толкова много…
Хари също седна. Той й разказа какво е видял — как щом най-близкият до него диментор бе навел устата си към него, нещо голямо и сребристо се бе появило в галоп откъм езерото и бе накарало дименторите да отстъпят.
Хърмаяни го слушаше с леко отворена уста.
— Но какво е било това?
— Само едно нещо е могло да накара дименторите да се махнат — отвърна Хари. — Истински покровител. При това много силен.
— Но кой го е призовал?
Хари не отговори. Той си спомни за онзи, който бе видял на другия край на езерото. Знаеше за кого го бе помислил… Но нима би било възможно?
— Не видя ли някого? — нетърпеливо попита Хърмаяни. — Да не е бил някой от учителите?
— Не — отвърна Хари. — Не беше учител.
— Но все пак трябва да е бил някой истински силен магьосник, за да успее да отблъсне всичките диментори. Щом покровителят е греел толкова ярко, не успя ли да го видиш?
— Даа, видях го — бавно каза Хари. — Но… може би съм си въобразил… мислите ми не бяха… а и веднага след това припаднах…
— Кой е бил според теб?
— Мисля… — Хари преглътна, съзнавайки колко странно ще прозвучат думите му. — Мисля, че беше баща ми.
Той погледна Хърмаяни и видя, че го беше зяпнала. Тя го гледаше със смесица от страх и съчувствие в очите.
— Хари, баща ти е… ъъъ… мъртъв — тихо каза тя.
— Знам — бързо отвърна Хари.
— Мислиш, че си видял неговия призрак ли?
— Не знам… не… изглеждаше като от плът и кръв…
— Ами тогава…
— Може би ми се е привидяло — каза Хари. — Но… доколкото успях да видя… много приличаше на него… Виждал съм го на снимки…
Хърмаяни още го гледаше така, сякаш се тревожеше за разума му.
— Знам, че звучи безумно — изведнъж каза Хари и се обърна към Бъкбийк, който ровеше с клюн пръстта и сигурно търсеше червейчета.
Но той всъщност не гледаше Бъкбийк. Мислеше за баща си и за тримата му най-добри приятели… Лун, Опаш, Лап и Рог… Не бяха ли и четиримата събрани тук тази вечер? Опаш се бе появил точно сега, след като всички го смятаха за мъртъв. Защо и баща му да не бе направил същото? Дали наистина бе видял някого там, отвъд езерото? Фигурата бе твърде далеч, за да я различи ясно… но бе сигурен за миг, преди да загуби съзнание…
Листата над главите им прошумоляваха от ветреца. Луната ту се появяваше, ту се скриваше зад плуващите облаци. Хърмаяни седеше, загледана във върбата, и чакаше.
И най-сетне, след повече от час…
— Вече излизаме! — прошепна Хърмаяни.
Тя и Хари скочиха на крака. Бъкбийк вдигна глава. Двамата видяха как Лупин, Рон и Петигрю изпълзяха с мъка от дупката в корените. След тях излезе Хърмаяни… после Снейп в безсъзнание, носещ се към въздуха. Следваха Хари и Блек. Всички поеха към замъка.
Сърцето на Хари заби много бързо. Той вдигна очи към небето. Всеки миг онзи облак щеше да се придвижи и да открие луната…
— Хари — прошепна Хърмаяни, сякаш знаеше точно какво мисли той, — трябва да стоим тук. Не бива да ни видят. Нищо не можем да направим…
— Значи да оставим Петигрю да се измъкне отново… — тихо каза Хари.
— Как смяташ да намерим плъх в тъмното? — леко му се сопна Хърмаяни. — Нищо не можем да направим! Върнахме се тук да помогнем на Сириус! Не бива да правим нищо друго…
— Добре, добре!
Луната се показа иззад облака. Те видяха как малките фигури на поляната спряха. После забелязаха раздвижване.
— Ето го Лупин — прошепна Хърмаяни. — Той се трансформира.
— Хърмаяни! — рече Хари рязко. — Трябва да се махаме!
— Не бива, нали ти казах…