Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ВТОРА
ОТНОВО ПОЩА ПО СОВА
— Хари! Хари!
Хърмаяни го дърпаше за ръкава и гледаше часовника си.
— Имаме точно десет минути да слезем до болничното крило без никой да ни види… преди Дъмбълдор да заключи стаята…
— Добре — съгласи се Хари и едва откъсна очи от небето, — да вървим…
Те се вмъкнаха през вратата зад тях и слязоха по тясната спираловидна каменна стълба. Като стигнаха до най-долното стъпало, чуха гласове. Прилепиха се към стената и се заслушаха. Изглежда говореха Фъдж и Снейп, докато крачеха бързо по коридора.
— …дано само Дъмбълдор не създава трудности — каза Снейп. — Целувката ще бъде положена незабавно, нали?
— Веднага щом Макнеър се върне с дименторите. Цялата тая история с Блек вече много се усложни. Нямате представа с какво нетърпение чакам да уведомя „Пророчески вести“, че вече е заловен… Предполагам, че ще искат да интервюират и вас, Снейп… а щом младият Хари се опомни, сигурно ще изрази готовност да сподели за вестника как точно сте го спасили…
Хари стисна зъби. Той мерна самодоволната усмивка на Снейп, когато двамата с Фъдж минаха покрай скривалището им. Стъпките заглъхнаха. Хари и Хърмаяни изчакаха малко да се уверят, че наистина няма никого, и едва тогава хукнаха в обратната посока. Надолу по стълбите, после по други стълби, по един друг коридор… и там чуха познат гърлен кикот.
— Пийвс! — измърмори Хари и хвана Хърмаяни за китката. — Влизай тук!
Те се вмъкнаха в една празна класна стая отляво точно навреме. Пийвс като че ли се мяташе насам-натам из коридора в страхотно настроение и се заливаше от смях.
— Уф! Ужасен е! — прошепна Хърмаяни, допряла ухо до вратата. — Обзалагам се, че умира от радост, задето дименторите ще довършат Блек… — Тя погледна часовника си. — Три минути, Хари!
Изчакаха да заглъхне злорадия смях на Пийвс, измъкнаха се от стаята и пак хукнаха презглава.
— Хърмаяни… а какво ще стане, ако не се върнем… преди Дъмбълдор да заключи вратата? — едва дишаше Хари.
— Не искам и да мисля за това! — простена Хърмаяни и пак погледна часовника си. — Една минута!
Бяха стигнали началото на коридора, който водеше до вратата на болничното крило.
— Ето… чувам Дъмбълдор — нервно каза Хърмаяни. — Хайде, Хари! — Те се промъкнаха по коридора. Вратата се отвори. Появи се гърбът на Дъмбълдор.
— Аз ще ви заключа — чуха го да казва. — Сега е… пет минути преди полунощ… Госпожице Грейнджър, три превъртания са достатъчни. Успех!
Дъмбълдор излезе заднишком от стаята, затвори вратата и понечи да я заключи с магическата си пръчка. Хари и Хърмаяни в паника се втурнаха към него. Дъмбълдор вдигна очи и под дългите му сребристи мустаци се разля широка усмивка.
— Е? — попита тихо той.
— Успяхме! — отвърна Хърмаяни. — Сириус избяга с Бъкбийк…
Дъмбълдор ги погледна със светнали очи.
— Браво на вас! Мисля, че… — Той напрегнато се вслуша дали нещо се движи в болничното крило. — Да, мисля че и вие… избягахте. Хайде, влизайте… ще ви заключа.
Хари и Хърмаяни се вмъкнаха в стаята. Там беше само Рон, все още неподвижен, на последното легло. Щом ключалката щракна зад тях, Хари и Хърмаяни се пъхнаха в леглата си, а Хърмаяни отново скри времевърта под наметалото си. В следващия момент се чуха стъпките на Мадам Помфри, която идваше от кабинета си.
— Директорът отиде ли си? Сега мога ли да се погрижа най-сетне за пациентите си?
Тя беше в много лошо настроение. Хари и Хърмаяни решиха, че е най-добре да приемат шоколада си безропотно. Мадам Помфри се надвеси над тях, за да се увери, че го изяждат, но Хари едва преглъщаше. Двамата с Хърмаяни се ослушваха в очакване, с опънати нерви. И точно когато и двамата лапнаха четвърто парче от шоколада на Мадам Помфри, чуха яростен рев от далечината, който проехтя някъде над тях…
— Какво беше това? — стресна се Мадам Помфри.
Вече по-силно и по-силно кънтяха разярени гласове. Мадам Помфри фиксираше с очи вратата.
— Безобразие!… Ще събудят всички! Не знаят ли къде се намират?!
Хари се опита да различи какво казват гласовете. Те приближаваха…
— Сигурно се е магипортирал, Сивиръс, трябваше да оставим някой да го пази в стаята му. Когато се изясни…
— ТОЙ НЕ СЕ Е МАГИПОРТИРАЛ! — ревеше Снейп, вече съвсем близо. — НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА СЕ МАГИПОРТИРА ВЪТРЕ И ВЪН ОТ ТОЗИ ЗАМЪК! В ТАЯ… РАБОТА… ИМА ПРЪСТ… ПОТЪР!