Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
Хари се мъчеше да види лицето й в мрака.
— Сигурно иска да променим нещо от онова, което се случи през това време — рече той бавно. — Какво всъщност се случи? Преди три часа ние отивахме към къщата на Хагрид…
— Сега е точно преди три часа и ние отиваме към къщата на Хагрид — потвърди Хърмаяни. — Нали току-що чухме как излизаме…
Хари се намръщи. Напрягаше до болка ума си да се съсредоточи.
— Дъмбълдор каза… каза, че можем да спасим повече от един невинен живот… — И тогава се сети. — Хърмаяни, ние можем да спасим и Бъкбийк!
— Ама как ще помогне това на Сириус?
— Нали Дъмбълдор каза… каза ни кой е прозорецът… прозорецът на кабинета на Флитуик. Там е заключен Сириус! Трябва да накараме Бъкбийк да долети до прозореца и да спаси Сириус. Сириус може да литне на Бъкбийк… Така и двамата ще избягат заедно!
Доколкото можеше да види лицето на Хърмаяни, Хари разбра, че тя е ужасена.
— Ако успеем да го направим, без да ни видят, ще бъде истинско чудо!
— Ами трябва да опитаме, няма как — каза Хари, изправи се и също долепи ухо до вратата.
— Не чувам никого навън… Хайде да вървим…
Хари бутна вратата и я отвори. Входната зала бе празна. Двамата изскочиха от килера и хукнаха надолу по каменните стъпала. Сенките вече се удължаваха, а върховете на дърветата в Забранената гора отново бяха позлатени от залеза.
— Ами ако някой ни забележи през прозореца си? — изписка Хърмаяни и обърна очи към замъка зад тях.
— Давай да бягаме! — решително каза Хари. — Право към гората, нали? Там ще се скрием зад някое дърво или нещо друго и ще наблюдаваме.
— Добре, но тогава трябва да бягаме и зад оранжериите! — задъха се Хърмаяни. — Не бива да се виждаме от предната врата на колибата на Хагрид, иначе ще ни забележат! Вече трябва почти да сме стигнали до колибата му.
Опитвайки се да разбере какво има предвид тя, Хари хукна да бяга, следван от Хърмаяни. Покрай зеленчуковата градина те стигнаха до оранжериите и спряха за миг зад тях. После пак тръгнаха, колкото може по-бързо, заобикаляйки Плашещата върба, устремени към прикритието на гората…
Почувствал се в безопасност сред дърветата, Хари се обърна назад и след няколко секунди Хърмаяни се изравни с него, задъхвайки се.
— Дотук добре — каза тя. — Сега трябва да се промъкнем до Хагрид. Сниши се, Хари…
Мълчаливо вървяха между дърветата, като гледаха да се движат до самия край на гората. После, като впериха поглед в къщата на Хагрид, чуха силно чукане на вратата. Бързо преминаха зад ствола на стария дъб и надникнаха от лявата и от дясната му страна. Хагрид се бе появил на входа, разтреперан и побледнял, оглеждайки се да види кой е почукал. Тогава Хари чу собствения си глас.
— Ние сме. Под мантията невидимка сме. Пусни ни вътре да я свалим.
— Не биваше да идвате — отвърна им Хагрид шепнешком, отстъпи назад и бързо хлопна вратата.
— Никога не ми се е случвало по-странно нещо — трескаво рече Хари.
— Хайде да се преместим, за да сме по-близо до Бъкбийк — прошепна Хърмаяни.
Те се промъкнаха между дърветата и зърнаха в лехата с тикви на Хагрид хипогрифа вързан и неспокоен.
— Сега ли? — шепнешком попита Хари.
— Не! — каза Хърмаяни. — Ако го отвлечем сега, ония от комисията ще си помислят, че Хагрид го е освободил. Трябва да поизчакаме, докато те го видят вързан навън.
— Значи ще имаме около шейсет секунди — каза Хари. Започваше да му се струва невъзможно.
В този момент от колибата на Хагрид се чу трясък от счупен порцелан.
— Ето, Хагрид счупи каната за мляко — прошепна Хърмаяни. — След малко ще намеря Скабърс…
И, естествено, пет минути по-късно те чухя как Хърмаяни изпищя от изненада.
— Хърмаяни — тихо рече Хари, — ами ако просто… се втурнем вътре и хванем Петигрю.
— Не! — каза Хърмаяни с ужас в гласа. — Не разбираш ли? Ще нарушим един от най-важните магически закони. Никой няма право да променя времето. Никой! Чу ли какво каза Дъмбълдор… ако ни видят…
— Ще се видим само ние самите и Хагрид.
— Хари, как мислиш, че ще постъпиш, ако се видиш, че се втурваш в къщата на Хагрид? — попита Хърмаяни.
— Ами… ще помисля, че съм полудял — отвърна Хари, — или ще си помисля, че е направена черна магия.
— Точно така! И понеже няма да разбереш, може дори сам да се нараниш. Вярвай ми! Професор Макгонъгол ми разказа какви страховити неща са ставали, когато магьосници са си играли с времето… Много от тях стигали дотам, че по грешка убивали своето сегашно и бъдещо АЗ.