Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
Хари впери очи в сериозното му лице и се почувства така, сякаш земята под краката му изведнъж е рухнала. Той бе свикнал да мисли, че Дъмбълдор може да реши всички проблеми. Бе очаквал, че директорът ще измъкне някакво невероятно решение ей така, от въздуха. Но не… И последната им надежда бе загубена.
— Това, от което се нуждаем — бавно започна Дъмбълдор и светлосините му очи се преместиха от Хари към Хърмаяни — е повече време.
— Само че… — опита се да възрази Хърмаяни, но изведнъж очите й се разшириха: — Аха!
— А сега внимайте — заговори Дъмбълдор много тихо и отчетливо. — Сириус е заключен в кабинета на професор Флитуик на седмия етаж, тринайсетия прозорец отдясно на Западната кула. Ако всичко върви добре, тази нощ ще успеете да спасите повече от един невинен живот. Но запомнете и двамата — не бива да ви видят. Госпожице Грейнджър, вие знаете законите… съзнавате какъв е рискът… Само не… бива… да… ви… видят.
Хари изобщо не разбираше какво става. На излизане Дъмбълдор се обърна назад към тях.
— Аз ще ви заключа. Сега е… — и той погледна часовника си — пет минути преди полунощ. Госпожице Грейнджър, три превъртания са достатъчни. Успех!
— Успех ли? — повтори Хари, щом вратата се затвори зад Дъмбълдор. — Три превъртания… За какво говореше? Какво очаква от нас да направим?
Хърмаяни търсеше нещо под якичката на наметалото си и скоро измъкна оттам много дълга и много тънка златна верижка.
— Хари, ела тук — припряно каза тя. — Бързо!
Хари се приближи до нея в пълно недоумение. Тя опъна верижката и Хари забеляза, че от нея виси мъничък искрящ пясъчен часовник.
— Ето сега… — тя преметна верижката и около неговата шия. — Готов ли си? — попита тя задъхано.
— Какво ще правим? — попита Хари, без да разбира абсолютно нищо.
Хърмаяни превъртя три пъти пясъчния часовник.
Тъмната болнична стая се разми и изчезна. Хари имаше чувството, че се носи много бързо назад. Покрай него летяха цветни петна и неясни форми. Ушите му заглъхнаха. Опита се да извика, но не можеше да чуе собствения си глас.
После изведнъж усети твърда земя под краката си и всичко отново си дойде на фокус.
Той стоеше до Хърмаяни в празната входна зала, чиято врата бе леко отворена и сноп златни слънчеви лъчи се вмъкваха и огряваха пода. Хари се извърна в паника към Хърмаяни и верижката на пясъчния часовник се впи в кожата му.
— Хърмаяни, какво…
— Ето там!
Хърмаяни грабна ръката на Хари и го затегли през входната зала към вратата на един килер за метли, отвори я, бутна го вътре между кофите и четките, вмъкна се след него и хлопна вратата зад гърба си.
— Какво… как… Хърмаяни, какво става?
— Върнахме се назад във времето — пошепна му Хърмаяни и свали верижката от врата му в мрака. — Три часа назад сме…
Хари напипа крака си и силно го ощипа. Заболя го, което изключваше вероятността да сънува небивалици.
— Ама…
— Шшшт! Слушай! Някой идва! Предполагам, че сме ние!
Хърмаяни беше притиснала ухо до вратата на килера.
— Чувам стъпки във входната зала… да, мисля, че това сме ние и отиваме към Хагрид!
— Искаш да ми кажеш — прошепна Хари, — че ние сме тук в килера, но и там навън по едно и също време?
— Да — отвърна Хърмаяни, без да отлепва ухо от вратата на килера. — Сигурна съм, че сме ние… По стъпките изглежда, че сме не повече от трима, а вървим бавно, защото сме под мантията невидимка…
Тя изведнъж замълча, напрегнато заслушана.
— Ето, слязохме по стълбите…
Хърмаяни поседна върху една преобърната кофа. Крайно напрегнат, Хари умираше да чуе отговорите на някои от въпросите си.
— Откъде го взе този пясъчен часовник?
— Нарича се времевърт — тихо каза Хърмаяни. — Имам го от професор Макгонъгол, която ми го даде още в първия учебен ден. Цяла година връщах с него времето назад, за да посещавам всичките си часове. А професор Макгонъгол ме накара да се закълна, че няма да кажа на никого. Тя беше изпратила какви ли не писма до Министерството на магията, за да ми го отпуснат. Уверявала ги, че съм примерна ученичка и че никога, ама никога няма да го използвам за друго, освен за учението. Превъртах го, за да влизам в няколко часа едновременно, ето как присъствах на различни места по едно и също време. Но… Хари, не разбирам Дъмбълдор какво иска да направим. Защо ни каза да се върнем с три часа назад? Как ще помогне това на Сириус?