История на Втората световна война

Рундщет е заменен от Райхенау, Бок — от Клуге и по-късно Лееб — от Кюхлер. Оттеглянето на Бок от поста командващ групата армии „Център“ се дължи на временно заболяване и когато през януари Райхенау внезапно умира от инфаркт, той отново заема своето място. През юли окончателно губи влияние, когато войските на юг се реорганизират по време на лятната офанзива. При тази реорганизация за настъплението към Кавказ от групата армии „Юг“ е създадена специална армейска групировка „А“ и командването и е поверено на фелдмаршал Лист. Останалите части от групата армии „Юг“ пренасочени към армейската групировка „В“, командвана от Бок, а след това — от Вайс.

Планът за новата голяма офанзива добива окончателни очертания в първите месеци на 1942 г. Решението на Хитлер е повлияно от натиска, който му оказ-ват икономическите експерти. Те заявяват, че Германия не може да продължи войната, ако не се сдобие с кавказкия петрол, с пшеница и руда. Погрешността на това становище се доказва от факта, че Германия не успява да си осигури петрол от Кавказ, но въпреки това успява да продължи войната още три години. Хитлер е склонен да приеме подобни икономически аргументи, тъй като отговарят на инстинктивното му желание да започне нова офанзива. Идеята за оттегляне му е противна независимо дали може да облекчи положението и да донесе потенциални предимства. След като не желае да направи такава крачка назад, не му остава нищо друго, освен отново да тръгне напред.

Това инстинктивно желание го кара да пренебрегва неудобните факти. Например германското разузнаване съобщава, че руските заводи в Урал и на други места произвеждат по 600–700 танка на месец. Но когато Халдер му представя доказателствата, той удря по масата и заявява, че подобно темпо на производство е невъзможно. Вече не вярва на това, в което не иска да вярва. Все пак е принуден да признае, че ресурсите на Германия са ограничени, и се съгласява мащабите на новата офанзива да бъдат ограничени. Така както е формулирана в началото на пролетта, тя трябва да започне от двата фланга, а не по целия фронт. Главното усилие трябва да бъде на южния фланг, близо до Черно море, насочено надолу по коридора между реките Дон и Донец. След като достигне и премине долното течение на Дон между неговия завой на юг и устието му при Черно море, настъплението трябва да се насочи на юг към петролните полета на Кавказ, като същевременно бъде разширено и на изток към Сталинград на брега на Волга.