Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
Биан отвърна:
— Разбира се, заповядай… ъъъ…
— Джим, ако обичаш. — Той пристъпи до масата, седна срещу нас и се намести удобно. — Казаха ми, че сте отишли във Фалуджа да го арестувате.
Биан кимна.
Тайри поклати глава.
— Това е… невероятно храбро. Същата сутрин, когато започна атаката, нали?
— Някой забрави да ни предупреди — отбелязах аз съвсем искрено.
— Радвам се, че го каза. — Той се усмихна. — Боях се да не излезете пълни откачалки.
Биан ме посочи и отбеляза:
— Той беше казал, че ще ме води в Лае Вегас. Представи си колко се изненадах, когато…
Джим се изкиска. Разсмяхме се всички. Ха-ха. Багдадски хумор.
— Е, за ваше сведение, струвало си е — каза той. — Оттук минава доста народ от стария режим и техните показания и изповеди ще бъдат полезни, когато иракчаните се заемат да съдят Саддам и старата гвардия. Но в момента стойността им е чисто историческа. Стара работа. Запознатите с текущите операции са по-редки и определено по-интересни.
Не ми се говореше за това и за да сменя темата, подхвърлих:
— Не подозирах, че участва и ФБР.
— Американската общественост не знае, че сме тук.
Обикновено рекламната машина на ФБР вдига толкова шум, че тия думи ме изненадаха.
— Защо сте тук?
Той запали цигара и се замисли над отговора.
— За какво ли не. Обучаваме иракските полицаи на следствени процедури. Когато става дума за особено важно разследване — например особено гаден атентат или убийство на видна личност, — поемаме най-тънката работа като събиране на доказателства, технически анализ и тъй нататък. Освен това тук има доста американски фирми — понякога разследваме и тях. — Той се усмихна. — Ако щете вярвайте, но се вършат сума ти мошеничества. Чичо Сам харчи над милиард долара месечно и това пробужда най-долни инстинкти. Рушвети, надписване, подкупи, с две думи обичайните забавления. — Той престана да се усмихва. — Моят отдел не е чак толкова голям, тъй че понякога просто осъществяваме връзката с лабораториите в Куонтико или със справочните отдели на други държавни организации.
— Назначението сигурно е много полезно за кариерата.
Той се усмихна насила.
— И още как. Стига да оцелееш. Но в Бюрото наистина гледат с добро око на трудните назначения в чужбина. Ако те интересува, всички сме доброволци. Тук се върши истинската работа — страхотно обучение, страхотен опит и страхотни данъчни облекчения.
Звучеше досущ като стандартните рекламни текстове за набиране на бойци в армията и също като тях пропускаше една важна подробност — шанса за преждевременно погребение.
Но, честно казано, беше ми трудно да си представя как момчета и момичета със сини костюми и безупречни бели ризи търчат из Багдад. Тайри навярно прочете мислите ми, защото се навъси и отбеляза:
— Не се свиква лесно. Работното време е гадно. А условията са направо неописуеми. Освен това тукашните ченгета са жива подигравка. Лениви, подкупни, дрогирани, свързани с бунтовниците или наплашени до смърт от тях.
— Може би донякъде се дължи на факта, че бунтовниците ги имат за главна мишена.
— Аз ли не го знам? Въпросът е, че не може да им се вярва. Унищожават доказателства, замърсяват местопрестъпленията и ни пращат за зелен хайвер. По-рано си мислех, че щатските ченгета са големи досадници. Знаеш ли какво? С нетърпение чакам пак да работя с нюйоркската полиция.
Можех да му кажа, че много от чуждите армии, с които работим, са още по-лоши, но само кимнах. Той продължи:
— През последните десет години Бюрото създаде много задгранични централи. Някога Ню Йорк беше най-доброто място за бързо издигане. Сега служебният растеж минава през затънтени дупки като тази тук.
Той поклати глава.
Да, светът наистина се променяше и ФБР също като армията се мъчеше да си намери място в него, а хората, обучени да се борят с американски престъпници в американски градове, сега трябваше да се учат на нови трикове и правила.
— Може би ще ви е интересно да чуете, че докарахме екип специалисти по финансови престъпления — каза Тайри. — Ако Бин Паша пропее, те ще проследят парите.
Биан тъкмо се канеше да отговори, когато изведнъж ужасяващи писъци заглушиха разговора. Озвучителната система беше включена на пълна мощност и имах чувството, че слушам концерт на живо от Ада на Данте. Едва се удържах на място, а Биан направо подскочи от стола и сграбчи ръката ми.
По устните на Джим прочетох, че казва „Спокойно“. Той стана, отиде до екрана, натисна един бутон на дистанционното и последва тишина. Погледна ни и се усмихна.