Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
Той се усмихна леко.
— Ние никога не сме имали подобни проблеми.
— Ето го! — обяви Уотърбъри.
Всички се завъртяхме към екрана. Появи се доктор Ензенауър, а след него двама цивилни внесоха Бин Паша в килията. Внимателно го повдигнаха от носилката и го прехвърлиха на металното легло. После Ензенауър се наведе и сръчно изтегли системата от ръката му — необходима предпазна мярка срещу самоубийство.
Ензенауър се изправи и погледна нагоре към камерата, която очевидно също беше монтирана в осветлението. След малко попита колебливо:
— Чувате ли ме?
Говорителите бяха на максимум и гласът му прогърмя като от мегафон; връзката обаче бе едностранна и той не получи отговор. След дълго колебание ни уведоми:
— Би трябвало да остане в безсъзнание още около час.
После неловко се загледа в камерата като артист, който си е забравил репликата и се чуди кога ще падне завесата.
След малко Ензенауър и двамата мъже излязоха заднишком от килията и заключиха вратата. Известно време всички гледахме неподвижното тяло върху леглото, споделяйки една и съща мисъл: в този череп се криеха знания, които можеха да променят хода на войната, да ни отведат до организатора на безброй убийства, да разкрият имената на хора и групи, които финансираха тоталното унищожение на едно общество. Отключехме ли тези тайни, в ръцете ни щяха да попаднат безценни сведения.
Биан ми прошепна:
— Осъзнаваш ли, че всичко, което ще сме постигнали тук, зависи от това дали ще проговори?
— И ще си струва труда — отвърнах шепнешком аз.
Тя кимна и между нас се установи безмълвно съгласие: прибирахме се с празни ръце.
31
Филис и компания отскочиха да вечерят в столовата, оставяйки мен и Биан да наблюдаваме Бин Паша.
От скука известно време си бъбрихме за дреболии, но накрая деликатно насочих разговора към онова, което наистина ме интересуваше. Попитах:
— Е, как беше в Багдад?
— И ти беше в Багдад.
— Летищата не са част от държавите. Намират се в зоната на здрача.
Тя се усмихна.
— Багдад беше чудесен. Бунтовниците си бяха дали почивка. Много малко бомби и почти не се чуваха изстрели.
Аз също се усмихнах.
— А видя ли се с Марк?
— Защо питаш?
— Недискретен ли съм?
— Ами… — След дълго мълчание тя отговори: — Да.
— Какво да? Недискретен съм или си се видяла с Марк?
— Да… видяхме се. Взехме си стая в казармата за гостуващи офицери в Зелената зона. Прекарахме два чудесни дни заедно.
— Добре… радвам се… наистина… Хей, гледахте ли мача на „Редскинс“?
— Искаш ли да говорим за това или не?
— Аз…
Не искам.
Биан ме гледаше.
Понечих да кажа нещо, но тя ме изпревари.
— Стана притеснително и за двама ни. Сърдиш ли ми се, че те подведох? Не отговаряй. Знам, че вината е моя… и че съм длъжна да изясня всичко. Затова просто ще ти го кажа — обичам Марк и винаги ще го обичам. Дадох си сметка още щом го видях. Съжалявам, че се бях объркала. — Тя тихо добави: — А още повече съжалявам, че обърках и теб.
— Разбирам.
Тя се усмихна тъжно.
— Добре. Защото аз не разбирам.
— Биан, онова, което се случи… Тук е военна зона, измъчват те лоши спомени, разследването подгрява емоциите ти и…
— Добре де, схванах. Онова, което извърших под душа… било е случайна грешка, разбираема глупост.
— Ами…
— Аз… Зле прозвуча, нали? Не исках да кажа точно това, Шон. Сериозно. Невероятно съм привързана към теб. — Тя се помъчи да открие верните думи и накрая каза: — Ако на света има мъж, с когото бих изневерила на Марк, това си ти.
— Малко е…
— Ясно. Пак обърках конците. Не знам какво да кажа. За пръв път ми се случва.
— Дано. — Погледнах я и попитах: — Каза ли на Марк за нас двамата?
— Не. Какво има за казване? Всъщност не се случи нищо, нали? Благодарение на теб. Малко мъже биха… нали разбираш.
— Не ми напомняй.
Тя се усмихна.
— Ако щеш вярвай, но наистина съм ти благодарна.
За щастие нашият епизод от евтин сапунен сериал внезапно свърши, защото вратата се отвори и в залата влезе специалният агент от ФБР Джим Тайри. Нали разбирате, по професионална линия мога да разговарям свободно и интелигентно със закоравели убийци, озлобени съдии и скептични съдебни заседатели, но когато се стигне до задушевни беседи с жени…
Както и да е, десетина секунди Тайри гледа разсеяно Бин Паша на екрана, после ни уведоми:
— След малко започваме обработката. Нашият поздравителен концерт за новодошлите. Реших, че ще е добре да ви предупредя. — Той се завъртя, погледна ни и чак сега се сети да попита: — Може ли да ви правя компания?