Посредникът

— Не сме идиоти — каза тя много тихо. — Но като погледна назад… да, може би трябваше да сме нащрек, когато той с такава готовност се отказа от екстрадирането.

Никакво „може би“.

Тя ме погледна и каза:

— Ти единствен попита защо в отделението няма американци. Очакваше ли нещо подобно?

Пропусна да добави: „Защото всички бяхме слепи за тази възможност, включително и някой си Шон Дръмънд.“ Но това се подразбираше.

— Не — признах аз. — Просто не вярвам на саудитците.

— Всички отпуснахме гарда — отбеляза Биан. — Според мен всички се оставихме да ни измамят… и споделяме отговорността.

Правилно. Но анкетната комисия нямаше да разсъждава така — когато почне играта „сръчкай магарето“, остенът е само един и го мушкат само в един задник. Но защо да повдигам въпроса?

За нейна чест Филис отсече:

— Отговорността е моя.

— Ти ли си най-старшият служител тук? — попитах аз.

— На теория би трябвало да е Тайри. Но операцията беше моя.

— Мислех, че Уотърбъри командва. И като стана дума, къде е нашето златно момче?

— Няма го. — Тя се усмихна измъчено. — Няколко минути след като застреляха Бин Паша, той си спомни, че има важна среща в Багдад.

И аз се усмихнах. С други думи, щом работата се разсмърдя, той си е плюл на петите. Сигурен бях, че вече звъни на приятелчетата си във Вашингтон, за да накисне Филис. Да се греши наистина е човешко, но да изтъкваш чуждите грешки е белег на възходящите политици.

Но всички знаехме, че истинската вина е на едрите риби от Вашингтон, които наредиха на Филис да си сътрудничи със саудитците и на практика задвижиха цялата поредица от събития. Ако обаче вярвате, че до техните висини ще достигне дори един упрек, значи никога не сте работили за правителството.

Естествено, най-виновен беше човекът, уведомил саудитците за предстоящото залавяне на Бин Паша. Той беше подписал смъртната присъда на пленника и точно него исках да срещна.

— Каква тайна искаше да опази от нас Ал Файеф? — попитах аз.

Биан погледна Филис и предположи:

— Може би Бин Паша и Заркауи са имали споразумение с неговата разузнавателна служба? Може би той защитава Заркауи?

Филис се зае да обсъди идеята, но като цяло не я прие, защото Заркауи вече беше свързан с Ал Кайда, а Осама бе включил саудитското кралско семейство в списъка на хората, с които да се заяжда. Аз не бях чак толкова сигурен, но тя привърши със следното заключение:

— Саудитците може някога да са си въобразявали, че могат да опитомят Бин Ладен, но сега знаят, че той им е смъртен враг. И със сигурност са съобразили, че след като Заркауи си свърши работата в Ирак, ще подгони тях.