Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
В слепоочието на Бин Паша зееше тъмна дупка и когато се озърнах към петната от кръв и мозък по пода, първият ми импулс бе да повикам бърза помощ, макар че един чистач би свършил по-добра работа.
Първата реакция на Биан бе да се наведе, да провери за пулс и да изрече очевидното.
— Мъртъв е. Тия мръсници го убиха. Не искаха да чуем какво ще каже.
Без да откъсва очи от трупа на Бин Паша, Тайри отбеляза:
— Това… това споразумение със саудитците… беше… сами знаете, беше идея на ЦРУ. — Погледна ме и изведнъж осъзна, че и аз съм от шпионското братство. — То… то дойде от вашите хора. Аз… аз само изпълнявах заповеди и…
Той не довърши и се отдръпна в ъгъла на килията.
Първият му инстинкт беше да си предпази задника и същевременно да предпази от упреци любимото си Бюро. Някой щеше да отговаря за станалото — или ЦРУ или ФБР — и ранното пиле бързаше да пропее.
Всъщност той изглеждаше жестоко потресен — не го упреквах, — затова се приближих, хванах го за рамото и му напомних:
— Това е местопрестъпление. Знаеш как трябва да действаш.
Той измънка нещо неясно и огледа килията, опитвайки се да реши какво ще прави сега.
— Има ли запис от убийството? — попитах аз.
Той ме гледаше мълчаливо. Повторих въпроса.
— Ъъъ… не. Както казах, видеосигналът от килията беше пренасочен и не минаваше през контролния център. Възнамерявахме да записваме само разпитите.
Изглеждаше много нещастен да признае това, а аз бях още по-нещастен да го чуя.
— Добре — казах. — Изстрелът е от упор, нали? Вероятно по оръжието има кървави пръски, по спусъка отпечатъци и определено ще има барутни следи по ръката на стрелеца. — Пак стиснах рамото му. — Джим, намери убиеца.
Той ме погледна и като типичен фебереец изплака:
— Аз… Това ще е много деликатно. Нямам законни права да разследвам саудитците.
— Наистина ли си мислиш, че подготвяме обвинение за американски съд? Майната им на правните тънкости. — Посочих трупа на Бин Паша. — Те първи започнаха.
— Да, добре. — Той се измъкна в коридора и взе да раздава заповеди на хората си да разделят арестуваните. После прати човек горе да донесе комплект за разследване.
Биан понечи да каже нещо, но аз сложих пръст на устните й. Посочих към лампата.
След малко отдръпнах пръст. Тя дълбоко въздъхна.
— Беше напразно, Шон. Всичко… напразно.
32
Ето един печален факт за страната, където насилствената смърт е всекидневие. Следователската машина действа с потресаваща ефикасност.
Тялото на Бин Паша бе прибрано в чувал с етикетче и отнесено в моргата на базата — дълга метална скара в хладилен фургон, реквизиран от столовата. Оръжията на саудитците бяха събрани и проверени за отпечатъци и барутни следи. Петимата саудитски пазачи и двамата провокатори от килиите бяха разпитани, проверени за барутни следи и затворени в отделни килии.
Всичко това е стандартна процедура, но в случая представляваше чиста загуба на време, усилия и място в килиите. Можехме да сме сигурни, че става дума за заговор, организиран от специалисти; следователно саудитците бяха отрепетирали показанията си много преди да им видим очите. Но все пак след голям провал всички отделят голямо внимание на процедурните правила, които е трябвало да спазват преди това. Какво да се прави, човешка природа. И аз не съм по-различен.
Колкото до мен, в течение на около четирийсет минути хората на Тайри ме караха да повтарям и преповтарям какво съм видял. Пак стандартна процедура — докато свидетелят повтаря, да търсиш грешки, отклонения, пропуски и изобщо всякакви признаци, че не е надежден или пропуска някаква важна подробност. Нямаше отклонения — Бин Паша беше мъртъв, бяха ни хванали по бели гащи и сега всички отчаяно се мъчеха да съобразят как и защо. Но истинският въпрос беше не кой е извършил престъплението, а върху кого ще падне вината.
В края на краищата да се разреши класическата загадка на заключената стая — особено при наличие на изобилни улики — не е голяма философия. Но конкретното посочване на убиеца щеше да изглежда добре, поне на хартия. Всички бяха сконфузени, притеснени и напрегнати. Ценен затворник беше претрепан под носа им, в техния собствен свръхсекретен затвор. Такива неща не бива да се случват.
Когато федералните най-сетне се отегчиха от показанията ми, Тайри ме уведоми, че Филис иска да ме види в стаята за наблюдение.
Влязох, затворих вратата зад себе си и заварих Филис и Биан да седят една до друга край заседателната маса. Пиеха слаб иракски чай и водеха задушевна беседа, чиято тема не бе нито Бин Паша, нито сегашният случай, нито дори Ирак. Когато влязох, Филис тъкмо осведомяваше Биан: