Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
Самата заседателна зала беше задушна и малка, около три на четири метра, с протъркана и надраскана махагонова маса, тапицирани метални столове и огромен плазмен екран на стената, разперил като октопод снопчета кабели към озвучителната система. Миришеше на цигари и застояла пот, безсилие и отчаяние. Всъщност последното си го измислих; миришеше на лимонов препарат за почистване. Но на екрана се виждаше тясна затворническа килия, обзаведена единствено с тоалетна чиния и метално легло без чаршафи и завивки.
Моите приятели от ЦРУ наричат това стая за наблюдение, а приятелите ми от флота — обзорна палуба. На практика е едно и също, макар че има огромна разлика в отношението.
Филис и шейхът стояха пред плазмения екран и пиеха кафе от пластмасови чашки. Уотърбъри се подпираше на стената в дъното и когато влязох, тъкмо разправяше как някога е бил военен полицай. Доколкото разбрах, излизаше, че собственоръчно е разчистил най-големите боклуци в армията.
Филис го бе търпяла през цялото пътуване насам и сега зърнах на лицето й изражение, каквото придобива само пред най-непоносимите досадници. Затова побързах да се намеся и посочих екрана.
— Хубава стая. За мен ли е?
Тя се усмихна.
— Не ме изкушавай.
Тайри реши, че въпросът се отнася до него, и каза:
— Виждате еднопосочен кабелен сигнал от килията на Бин Паша. Агентите от службата на Турки вече са готови за действие. Единствените хора, знаещи самоличността на задържания, са в тази стая или в килиите. Това е. Пълна изолация. Същата процедура използвахме и когато ни гостува Саддам.
Тайри изчака да види имаме ли въпроси. Нямахме. Той посочи екрана и продължи:
— Цялото затворническо крило е изолирано заедно със стаята за разпити. В двете съседни килии са затворени агенти от саудитското разузнаване, които ще се правят на пленници, за да изкопчат нещо от него. Стар, но надежден трик. Носи успех много по-често, отколкото бихте допуснали. Пазачите в отделението са пак саудитски агенти. — Тайри погледна шейх Ал Файеф и добави: — Поради деликатността на разследването, видеосигналът от тази килия — всъщност от цялото отделение — е пренасочен към тази зала вместо към главния контролен център. Само от тук може да се подслушват и наблюдават разпитите.
И той продължи да обяснява как ще бъде хранен затворникът, как ще получава медицинска помощ, как ще се къпе и тъй нататък.
Тия хора май наистина си знаеха работата — страхотна легенда, пълен комплект най-модерна електроника и денонощно наблюдение на обекта. Как да не ги харесваш?
Прекъснах беседата и попитах:
— Има ли американци в отделението?
— Не. Защо?
— Защо няма?
Всички се изкискаха на тъпия въпрос и това леко ме подразни.
— Много от нашите сътрудници говорят арабски — обясни Тайри, — но никой не е родом от Саудитска Арабия. Казват, че тамошният диалект е характерен и… Вижте, недейте да се тревожите. Всичко в това отделение се вижда и чува от тази стая. Муха да бръмне, ще чуем.
Шейхът кимна одобрително. Не изглеждаше изненадан. Както винаги от устата му висеше запалена френска цигара и от движението пепелта се изръси върху бялата дреха.
— Разговаряхте ли с Бин Паша в болницата? — попита ме той.
— Да. Ние с майор Тран го обработихме.
Биан се намеси.
— Той ще помисли, че се е свестил в саудитски затвор.
— Да, да, това е важно.
За момент шейхът се вгледа в очите ми. Въпреки предишното ни сблъскване, а може би точно заради него му се струвах интересен.
— И какво мислите за него, след като разговаряхте? — попита той.
— Корав тип. Обича работата си, мрази Америка и не се бои да остане в затвора до края на дните си. — След малко отбелязах: — Не бих желал кариерата ми да зависи от това дали ще проговори.
— Значи не вярвате, че ще признае откъде идват парите?
— Не вярвам.
Кръстосахме погледи, но не успях да разбера какво си мисли.
Биан услужливо го осведоми:
— Шест месеца разпитвах заподозрени и пленени муджахидини. По правило високопоставените терористи са великолепно обучени и подготвени да издържат на разпити. Мнозина се пречупиха извънредно трудно. С някои не успяхме.
— Така ли?
— Е, случваха се и такива, които пропяват още от първата минута. Но има други, например затворниците в Гуантанамо, които изискват повече от година изтощителна работа. За някои от тях подозираме, че след толкова труд са ни подали дезинформация.