Няма втори шанс [No Second Chance - bg]

— Какво?

— Ти не беше изготвил завещание. Не си посочил настойник, не разбираш ли? Това означаваше, че Едгар ще вземе дъщеря ти.

Погледнах го в лицето. Не бях мислил за това.

— Майка ти би могла да оспорва, но нямаше шанс срещу неговите пари. Освен всичко друго имаше грижи с баща ти. Преди шест години имаше присъда за шофиране в нетрезво състояние. Едгар щеше да поеме настойничеството.

Взех да разбирам.

— А ти не можеше да допуснеш това.

— Аз съм кръстник на Тара. Мой дълг беше да я защитя.

— А ти мразиш Едгар.

Той поклати глава.

— Дали съм бил повлиян от онова, което стори на баща ми? Да, навярно донякъде, подсъзнателно. Но Едгар Портман е зъл човек. Знаеш го. Виж какво стори с Моника. Не можех да му позволя да погуби дъщеря ти, както направи със своите деца.

— Значи си я взел.

Той кимна.

— Занесъл си я на Бакард.

— Той ми беше клиент. Знаех нещичко за бизнеса му, макар и не в пълна степен. Освен това знаех, че ще пази тайната. Казах му, че искам най-доброто семейство, с което разполага. Не с пари и власт. Исках свестни хора.

— И той я настани в семейство Тансмор.

— Да. Трябва да разбереш. Аз те мислех за мъртъв. Всички смятаха така. А сетне пък имаше опасност да си загубил разсъдък. Когато ти се оправи, вече беше твърде късно. Не можех да кажа на никого. Със сигурност отивах в затвора. Знаеш ли какво би причинило това на семейството ми?

— Ей богу, не зная — отвърнах.

— Не е честно, Марк.

— Не е нужно да бъда честен.

— Виж, не те моля за такова нещо. — Той се развика. — Попаднах в кошмарна ситуация. Направих това, което сметнах за най-добро за дъщеря ти. Но не можеш да очакваш да пожертвам семейството си.

— По-добре да пожертваш моето?

— Истината ли? Да, разбира се. Бих дал всичко, за да защитя децата си. Всичко. Ти не би ли го сторил?

Сега аз бях този, който млъкна. Казвал съм го и преди — давам живота си на секундата заради дъщеря си. И с ръка на сърцето, ако нещата загрубеят, бих пожертвал и чужд живот.

— Ако щеш ми вярвай, обмислял съм го трезво — продължи Лени. — Анализ на печалбите и загубите. Ако трябва да кажа каква е равносметката, аз унищожавам съпруга и четири деца, а ти вземаш дъщеря си от едно любвеобилно семейство. А ако си замълча… — Той сви рамене. — Да, ти страдаше. Не исках да ти причинявам това. Но какво щеше да сториш ти?

Не исках да мисля за това.

— Изпускаш нещо — натъртих.

Той затвори очи и промърмори нещо неразбираемо.

— Какво се случи със Стейси?

— Тя не трябваше да пострада. Беше както ти каза. Продала е на Моника пистолет и когато се е усетила защо, втурнала се да я спре.

— Но е пристигнала твърде късно?

— Да.

— Видяла те е?

Той кимна.

— Разказах й всичко. Тя искаше да помогне, Марк. Искаше да постъпи правилно. Но в крайна сметка навикът си каза думата.