Няма втори шанс [No Second Chance - bg]

ГЛАВА 45

Всичко се обърка отново, когато погледнах календара.

Човешкият ум е изумителен. Той е любопитна смесица от електричество и химия. В последна сметка се свежда до чиста наука. Оказва се, че разбираме повече явленията в необятния космос, отколкото странните връзки в мозъка. И както с всяко непознато химическо съединение, не сме сигурни как ще реагира на определен катализатор.

Няколко неща все още не ми даваха мира. Въпросът с изтеклата информация оставаше открит. Рейчъл и аз решихме, че или човек от ФБР, или от полицията бе предупредил Бакард и хората му какво става. Но това не се връзваше с теорията ми за застрелването на Моника от Стейси. Оставаше и фактът, че Моника е била намерена съблечена. Мисля, че вече разбирах защо, но работата е там, че Стейси не би го направила.

Но основният катализатор се появи, когато погледнах календара и си дадох сметка, че днешният ден е сряда.

Стрелбата и отвличането се бяха случили в сряда. Естествено, имаше не една и две сряди през изтеклите осемнайсет месеца. Денят от седмицата е нещо твърде безобидно. Но сега, след като бяхме научили толкова много, след като мозъкът ми беше обработил толкова нови факти, нещо се закачи в мрежата. Всички онези малки въпроси и съмнения, догадките, моментите, които съм приемал за дадености, без всъщност да ги проверявам, като че ли се поизместиха.

И онова, което видях, беше по-лошо дори от първоначалните ми догадки.

В момента се намирах в Каселтън — в дома, където започна всичко. Обадих се на Тикнър за потвърждение.

— Жена ми и аз бяхме простреляни с пистолети 38-ми калибър, нали?

— Да.

— И си сигурен, че са били две различни оръжия?

— Категорично.

— А моят „Смит и Уесън“ е бил едното от тях?