Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
След време той отпусна за малко прегръдката си и трескаво задърпа връзките на роклята й. Диерна и не помисли да възрази — нейните ръце търсеха също тъй жадно неговото тяло. Някаква част от разума й, останала все още пощадена от страстта, отбеляза с насмешка, че е несръчна като девственица. Всъщност, тя така и не бе се любила с мъж освен по време на свещените друидски ритуали, никога не бе отивала при мъж, защото го е пожелала. Запита се объркано къде ли ще отидат — в стаята нямаше легло.
Каразий започна да я целува отново и тя се притисна към него. Разтапяше се цялата, стремеше се към него с цялото си същество, както река се стреми към морето, за да се влее в него. Той я вдигна на ръце и я положи върху разпънатата на масата карта на Британия. Диерна се засмя тихо, доловила значението на символа — Богинята благославяше дори това задъхано, трескаво сливане на телата им. Нямаше тържествени церемонии, но въпреки това Великата жрица и Императорът на Британия се свързаха в свещен съюз по обичая, осветен от древността.
Стените, които Ейдин Минок бе изградил около столицата си, бяха високи и здрави. Стига да пожелаеше, Телери можеше да се разхожда зад тях по цял ден, без изобщо да види морето. Откак се бе върнала тук от Акве Сулис, през по голямата част от времето се разхождаше — за отчаяние на прислужничките, които й бе дал баща й. А от деня, когато Диерна пристигна в Дурновария, за да се срещне с нея, но Телери отказа да я види, почти не можеше да стои спокойно на едно място.
Понякога се чудеше какво бе искала да й каже Великата жрица. Беше отказала да се срещне с нея от страх, че Диерна може да я убеди да се върне при съпруга си или на Авалон. Но бе разбрала, че жрицата е имала дълъг разговор с принца, затова се успокояваше, че може би това е била основната й цел. Тъй или иначе, жрицата бе заминала, а братята на Телери и приятелите им се забавляваха чудесно, като разучаваха кавалерийски маневри на плувналите си в кървава пяна коне, и се стремяха да пренесат наученото от ловното в бойното изкуство. Скоро и те щяха да напуснат Дурновария и нищо нямаше да й напомня за Каразий и неговата война.
Една чайка се спусна ниско и с крясък пресече пътя й. Телери подскочи, неволно правейки с пръсти знака, който предпазваше от зло.
— О, господарке, не ставай жертва на такива суеверия — възкликна прислужницата й Юлия, която отскоро бе приела християнството. — Не птиците носят зло, злото се корени единствено у хората.
— Така е, ако това е било истинска птица, а не зъл дух — пратеник на силите на мрака — отбеляза Бет, другата прислужница, и се разсмя, когато Юлия се прекръсти.
Телери им обърна гръб. Постоянните им заяждания звучаха за нея също тъй безсмислено, както и крясъците на птиците.
— Тръгваме към пазара. Искам да разгледам някои купи и блюда.
— Но господарке, нали бяхме там само преди два дни… — започна Юлия.
— Пристигнал е кораб с нова стока — обясни Телери и тръгна с толкова бърза стъпка, че момичетата бързо се задъхаха от усилие да я следват. Така поне не можеха да говорят.
Когато се упътиха отново към двореца на баща й, слънцето бе слязло ниско на запад. Прислужничките мъкнеха зад нея две големи глинени гърнета, украсени с барелефни изображения на ловни сцени. Изборът на покупката бе поразсеял за кратко Телери, но след като ги купи, съдовете веднага изгубиха всякаква привлекателност за нея. Когато прислужничките я попитаха какво да правят с тях, тя сви рамене и каза да ги отнесат на икономката или направо на бунището, било й все едно.
Телери се качи бързо в стаята си и се хвърли по очи на дивана, но почти веднага стана отново. Беше уморена, но се страхуваше да заспи, защото напоследък сънищата й бяха мъчителни. Тъкмо бе седнала отново, когато един от домашните роби влезе и застина в дълбок поклон при вратата.
— Господарке, баща ти те вика. Пристигнал е господарят Алектус!
Телери стана така рязко, че й се зави свят и се вкопчи в резбованото облегало на дивана, за да не падне. Защо бе дошъл Алектус — за да й говори в полза на императора, или по друга причина? Внезапно й хрумна, че сигурно изглежда зле. Свали столата14, която бе носила на пазара, цялата в прах от пътя, и я хвърли на пода.
— Нареди да ми донесат вода за миене, а на Юлия кажи да ми приготви туниката от розова коприна и подходящ по цвят воал!
Когато Телери се присъедини към баща си и госта в залата за хранене, бе успяла да се овладее привидно, но отвътре я разяждаше необяснима тревога. Когато размениха поздрави и тя седна, се поднови прекъснатият разговор за предстоящото нападение на римляните.
14
Стола — в древния Рим — женска дреха, стигаща до глезените. — Б.пр.